И възрастните в един момент с ужас осъзнават, че децата им имат по-сериозни проблеми от двойките в дневника.
Много обвиняват за ръста на злобата и агресията у съвременните деца заобикалящата ни действителност: нестабилността и несправедливостта в обществото, телевизионни филми, сериали, предавания в които се лее кръв, насилието в компютърните игри и филмите, където героите решават всички проблеми единствено от позиция на силата. Но проблемът не се изчерпва с това. Защото детето се възпитава не само от социума, но и от семейството.
Цената на възпитанието
Всъщност жестокостта не е нещо противоестествено, нетипично за човешката природа. А е точно обратното. Само силата и агресивността е можела да помогне на първобитния човек да победи в естествения подбор. А децата са най-близо до природата, затова например, бащата на психоанализата Зигмунд Фройд смятал, че за тях, като при никой друг, е свойствена вродена жестокост, която може да овладее само чрез възпитание. А да се започне това трябва буквално от пелените.
За съжаление, родителите често подминават или си спестяват лошите наклонности на потомството още от ранна детска възраст. Разбира се, всичко това се прави от добри подбуди.
"Не давай да те обиждат, дай му да разбере на това момче", – учим ние децата без да осъзнаваме, че детето ще научи от тези думи единствено, че който е по-силен, той е прав. А в края на краищата може да не се отстъпва пред обиждащия, а да се опита да му обясни, че той се държи зле. И родителят трябва да докаже на детето си, че това не е страхлив, а достоен за уважение акт. Друг често срещан вариант на "възпитание" – така наречената политика на ненамеса. Казва се, детето е свободна личност и е свободно да прави всичко, което смята за добре. Разбира се, трябва да се уважава личността на детето. Но, за съжаление, без да имат никакви бариери и морално-нравствени ориентири, децата обикновено са склонни да растат неуправляемо агресивни и безчовечни.
За да осъзнава детето, че да обижда другите е лошо, важно е да го научим на състрадание. Детето размазва бръмбар или къса крилцата на пеперуда? Просто да го скастрите нищо няма да постигнете. Нужно е детето да разбере, осъзнае причинените вреди и искрено да съжали за стореното. Например, може да разкажете на детето как сега ще плачат децата на бръмбара, защото са останали без баща. С по-големите деца може да намерите други думи, важно е те да се научат да се поставят на мястото на пострадалия по тяхна вина човек.
Ако възрастните веднага и адекватно не реагират на агресивното поведение на детето си, а напротив, пряко или косвено го одобрят, то жестокостта у детето може да се затвърди и впоследствие да се превърне в обичаен начин за себеизразяване.
Правѝ като мен
Но, за съжаление, само и единствено разговори не могат да възпитат и култивират в детето доброто. Защото учат не думите, а постъпките. Децата са много чувствителни и усещат всеки фалш и двойни стандарти. И ако родителите говорят за доброта и милосърдие, но се унижават взаимно един друг, или дори се бият, детето ще повтори това поведение. И ако татко заявява и твърди, че трябва да се отнася с уважение към другите, а самият той, например, докато седи зад волана, псува и прави сечено на другите шофьори, то такова възпитание не струва и пукната пара.
Защото децата усвояват именно тези модели на поведение, които виждат най-често.
Затова родителите трябва да започнат от себе си. Опитайте да се държите по-уважително и толерантно един към друг и към околните, а също и към вашите деца. Насилието по отношение на децата е недопустимо. Ако възрастните жестоко наказват детето или на насилие са подложени други членове на семейството, то самият малък човек, колкото и да страда от това, с течение на времето се научава да излива своята агресия на другите хора.
Често корените на тийнейджърската жестокост се крият в равнодушието и невниманието на родителите към децата им. Неслучайно се казва: "За да направим децата добри, трябва да ги направим щастливи". Всъщност, когато детето прояви гняв – това е най-лесният начин да достигне до татко и мама.
Или просто да им отмъсти за липсата на внимание, любов. Агресивно може да стане детето и след развод на родителите, изразявайки своя протест срещу болезнената ситуация. Затова искреното внимание и любов на възрастните е най-добрата ваксина срещу детската жестокост.
А конкретната рецепта е много проста и не е нова: за да израстват децата достойни хора, "харчете за тях два пъти по-малко пари и отделяйте два пъти повече време".