Съвременните родители заслужават съчувствие. Като родители на XXI век, векът на огромно количество информация, сме принудени постоянно да влизаме в състезание за идеали. И възпитанието на детето тук е на първо място. Всяка майка (или почти всяка) има фиксидея да отгледа и възпита психически здраво дете. Въпреки че много малко хора разбират какво изобщо означава това.
Най-интересното е, че повечето родители сами не се чувстват зрели и психологически здрави личности. Но желанието да направят детето си много по-щастливо от тях присъства при всички. Сега всяка втора майка смело може да нарече себе си психолог, защото броят прочетени от нея книги, преминати обучения и семинари, е огромен. Това е модерно, съгласете се.
Но... въпреки информираността на някои родители и пълната им увереност в това, че правят всичко правилно със сигурност, децата, сякаш на магия, отново повдигат всички нови въпроси със своето поведение. И въпросите се трупат, трябва отново да се рови из интернет, да се слушат маса обучения, търсят гуру-та, за да получим следващия отговор. Това е парадоксът или проблемът на съвременното перфектно възпитание днес – "гладни" до положителното внимание на децата. Родителите много се стараят да направят всичко правилно, правилно да развиват, правилно да успокояват, правилно да разговарят, правилно да хранят и т.н., но децата продължават да "гладуват".
Те изпитват "глад" по уважителното и приемащо общуване с родителите си. "Глад" за обикновено разбиране и приемане на самите тях и техните реакции.
И всичко само защото ние, родителите, участвайки в надпреварата за психическото здраве на нашите деца, сме заети в търсенето на отговори. Забравяме понякога просто да изслушаме детето си дори за минутка, забравяме за пореден път прегръдката, потупване по главата, да кажем, че се гордеем с техните постижения и ги обичаме, въпреки всичко. Забравяме да се отнасяме с уважение към реакциите, настроенията и желанията на нашите деца.
Има една огромна заблуда в съвременните майки. "Ето, ще мина още един тренинг и ще се науча правилно да възпитавам", а през това време детето може да е до вас и да "гладува" за вашия добър и поддържащ го поглед, по простичкото "Обичам те толкова много и съм щастлива, че те има".
Ние така искаме да направим всичко перфектно и не забелязваме, че всичко, което ни е нужно, вече го имаме! На нашите деца им е абсолютно все едно с какви методи ще успокоим техните капризи. За тях е важно да знаят, че ги приемаме, дори и тогава, когато те се държат отвратително. А това поведение е един има вид проверка за вашето приемане. Не ви призоваваме да спрете да се информирате, развивате и да ставате още по-подготвени. Знанието е сила за родителите, грях е да не ползвате тези знания, когато те са така са достъпни днес.
Само ви приканваме понякога да си спомняте, че най-доброто възпитание е уважителното и доверително общуване с детето ви, просто ей така, без методики и специални практики. Просто да бъдете поне 5 минути заедно, напълно, на 100% в момента.
Има няколко правила, които уверено можем да заявим, че позволяват да ставаме по-отговорни и зрели, а детето да расте психологически здрава личност.
Разбира се, те не са панацея, и психическото здраве на човека се изгражда от множество фактори, както външни, така и вътрешни, но родителят притежава огромната сила да положи в детството основата на здравето или болестта, включително и психологическото, при децата.
Уважение
Да научите детето да уважава другите, е възможно само при уважение към самото него. Личното му пространство, тялото, изборите, настроенията, желанията, мислите, реакциите. Само така ще се научите да уважавате себе си, уважавайки малкия човек.
Приемане
Да приемате – това е възможността да бъдете строг родител и да изисквате изпълнение на исканията или правилата, но в същото време дори да не допускате мисълта, че в този вид и при такова поведение, каквото не ви се иска, детето няма нужда от вас или не го искате. Не го карайте да разбира, че при сълзи, истерии, когато има свои проблеми, ужасно настроение, болка – то може да бъде лишено от вашата подкрепа.
Вяра
Дайте му да разбере, че вие вярвате в него, каквото и да се случи. Имате доверие на неговия избор, доверявате му се в това само да греши и вярвате, че ще може само да ги поправи. В рамките на разумното, разбира се. Имате доверие в грижата му към вас от малко, вярвате в неговата помощ и му позволявате да я проявява тогава, когато това е необходимо.
Умение да слушате
Ако детето говори – слушайте внимателно, не го прекъсвайте, понякога ние не доизслушваме най-важното. Опитайте се да избегнете критичната оценка на чутото и тогава ще получите в юношеска възраст възможност да бъдете в течение на случващото се в живота на детето, то ще ви има доверие и ще ви се доверява, а това струва скъпо!
Родителски пример
Нашите деца – това са нашите огледала, отражение на всички наши реакции, прояви, действия. Те копират от нас. И това не е тайна. Така че най-лесният начин да научим детето на нещо е да научим първо себе си на него. Най-добрият начин за правилно възпитание – първо да възпитаме себе си и да го покажем чрез собствения си пример.
Всички тези правила отдавна са известни на всеки, но остава тайна защо, знаейки ги, ние сякаш ги подминаваме, а очакваме от нашите деца по-голямо разбиране, отколкото сме готови да им дадем самите ние.
Хареса ли ви статията? Споделете я с приятели!