Нима и аз съм същата?

Отпуск на море с малки деца – това не е почивка, това е средство за профилактика. Като курс витамини преди сезона на грипа. Или един сеанс при психотерапевта за мама.

Въпреки това, когато едно семейство отива с дете на почивка, се надява всеки от тях да я получи. Затова особено предприемчивите вземат със себе си баба. Или дядо. Или бавачка. Или не хленчат. Но в реалния живот нещата са малко по-различни.

С редки изключения, последна започва да се отпуска за релакс майката. Първите дни тя все още е на автопилот и се опитва да контролира всички, да проследи, понервничи и подсигури грандиозните ПЛАНОВЕ. Голяма грешка. На третия ден идва прозрение, и вече „плюе“ на всичко.

Такива "новопребиваващи" майки в хотела можете веднага да разпознаете. На закуска жената изсъсква на 6-годишната си дъщеря "Какво ровиш! Ами яж вече! С това темпо за нищо няма да успеем!!!". Най-страшният кошмар на една майка на почивка – няма да има време да си почине. Ето, часовниците тиктакат, обратното броене е започнало за всичките платени купища пари, а вие така дълго спите/ядете/обличате се/седите на телефона...

Тя съскаше и заплашваше, тя унижаваше и шантажираше. Всички това със силен шепот. Седящите с нея замръзнаха. Аз тихичко погледнах сина си и мъжа си. Виновният ми вид сякаш питаше: "Е, какво, аз същата ли съм?"....

Пръв не издържа един мъж от съседната маса с момче на 4 години. Опитен и поживял човек изглеждаше.

– Имате нужда от почивка, – с бодър глас се обърна той към жената, на която вече ѝ беше паднало пердето и в ръцете ѝ само дето меч не блестеше. – Отпуснете се, издишайте, и при вас, и при детето сега има много емоции, впечатления. Това е нормално и разбираемо! Починете си пет минути без да говорите. На всеки се случва.

Докато той говореше, дъщерята хлипаше, а жената държеше главата си с ръце. Жената предизвикваше съчувствие, дъщерята – жал, мъжът – възхищение. След това той им донесе напитки и им каза още няколко окуражителни думи.

По-късно срещнахме този баща в лоби бара: в шумното, пълно с крещящи и тичащи деца лоби. До него стоеше количка, в която спи бебе, а момчето му някъде се носеше с други подобни лудуващи деца. Щуреещите деца скъсаха щора. Аз ахнах.

"Това е просто една щора, – с усмивка каза този татко, – можеше да е много по-лошо".

Поживял е, а?!

Хареса ли ви статията? Споделете я с приятели!