Така се рушат съдби или защо не бива да се живее само заради децата

Тя се омъжва рано, едва след като завършва училище. Ражда едно дете, а след година, друго. Време за кариера, собствени интереси и хобита просто не остава. През цялото време готвене, пране, почистване... И не може да се каже, че на нея това не ѝ харесва или че семейството е нещастно, не. Синовете порастват здрави и щастливи, защото майка им се е грижила за тях. Те са се превърнали за нея в смисъл на живота.

Но ето идва този момент, когато децата порастват. Единият отива да учи в друга страна, а другият решава да гради свое собствено семейството и се премества да живее с момиче в отделен апартамент. И в този момент животът ѝ се срива. Тя вече няма нищо. Резултатът: тя е сама, разбита и животът ѝ става празен, а в сърцата на децата ѝ живее постоянно чувство на вина за нейната самота.

И една друга история. Тя забременява от мъж, който не иска нито нея, нито детето, но е решила за себе си да отгледа това дете. Момчето винаги е било обградено с грижа, внимание и любов. Майката е давала всичко от себе си, като се опитва да осигури на сина си прекрасен живот, забравяйки за себе си, за личния си живот и мечти.

Тя успява, той израства успешно момче, но само с чувство за неплатен дълг. Резултатът: той на 50, не е женен и няма деца, все още живее с майка си, опитвайки се да плати своя дълг. Но просто не се получава.

И още една. Животът ѝ не се развива особено добре: кариерата ѝ не е изкачила най-високите върхове (въпреки, че тя не се е стремила особено), не е срещнала принца и деца, съответно, не са се появили. А цифрата в личната карта показва, че вече наближава 40. И ето, тя решава да си има детенце, защото иска да има нещо в живота си. Чрез ръцете на детето си тя иска да реализира всички планове, които сама не е била в състояние да въплъти в живота си.

Тя така е искала да стане пианистка, но нейната собствена майка ѝ е забранила. Ето защо още в ранните години на детето го завежда в музикална школа и чака момента, когато то ще стане звезда и ще ѝ даде нейната минутка слава. Но само че детето не харесва пианото, то го мрази с цялата си душа.

Но да възрази на майка си е невъзможно. Защото „мама ти е посветила целия си живот“ и това е аргумент за всичко. Резултатът: „звездното небе“ детето така и не достига, а по-скоро обратното, става инфантилен възрастен без никакви амбиции. Затова пък може да свири на пиано.

Колко такива истории има? Колко пъти родителите жертват живота си в името на децата, в името на тяхното светло бъдеще, а става само по-лошо и за тях, и за децата им? Даже не могат да се преброят, те са милиони. И всичко се дължи на това, че родителите правят децата смисъл на целия си живот. Ето това е абсолютно неправилно...

Проблеми на родителите и децата

Индийска мъдрост гласи: „Детето е гост в твоя дом“. Това трябва да се помни винаги и от всеки родител. Детето не е твоя собственост, то е личност, която има свой живот, своите увлечения, цели, мечти. Задължение на родителите е да му осигурят щастливо детство, да му дадат най-необходимото и да го пуснат, когато дойде време. Детето в живота на родителите си не е център на Вселената.

Под обезпечаване се предполага да дадеш това, което можеш, а не да пожертваш всичко, само за да получи детето най-доброто от всичко. Не е необходимо да се стига до такива жертви, на децата не са им нужни. А ако го направиш, то не бива дори да го загатваш на децата. Ако ги упрекваш за това, което си им дал, ти им внушаваш чувство на вина, чувство за дълг, който трябва да се върне.

Но, все пак, длъжни ли са децата на родителите? Не, не са длъжни. Ние сами вземаме решение да имаме деца. Но за какво го правим? За да реализират те това, което ние не сме успели да направим? За да се погрижат за нас на старини? Съгласете се, това е доста егоистично. Не е ли хубаво на първо място всичко това да се прави, за да се дари нов живот, за да изпитате щастието на майчинството или бащинството.

Папа Франциск е казал: „Родителите на Иисус са отишли в храма, за да потвърдят, че синът им принадлежи на Бога, и че те са само защитници на Неговия живот, а не собственици. Това ни кара да се замислим: всички родители се явяват защитници на живота на децата, а не собственици".

А от другата страна всичко това е твоят живот. Ставайки родител, ти не преставаш да бъдеш личност. Твоите интереси, личен живот и твоите мечти са не по-малко важни, отколкото грижата за детето. Никога не забравяй това.

Не трябва да живееш само заради децата, не си струва да ги правиш единствен смисъл на живота. Открий смисъла на живота и в друго. Обичай своята половинка, децата ще си отидат, но вие ще останете заедно. Да пренебрегваш отношенията между теб и твоя избраник не бива.

Обичай себе си. Когато си бил дете за какво си мечтал? Така че, спомни си за това. Въплъти мечтите си, опитай се да намериш какво ти е по душа. Защото как иначе ще научиш детето си да обича себе си и да преследва целите си?

Моля, не живей само заради децата. Разбира се, изборът е твой, твоя работа и никой няма право да ти казва кое е правилно. Но помисли над това... нима искаш да си като тези родители, които са жертвали абсолютно всичко. И поглеждайки децата си в очите, да виждаш чувството за вина, че не могат да се отплатят и върнат този дълг на родителите си. Или пък разбитото сърце на тези, които са решили да изградят свой живот, но все още не могат да простят на себе си, че са отхвърлили родителите си.

А не бива да е така, децата  не трябва да се чувстват виновни, че са решили да се отделят от вас и да изградят свой собствен живот. Как иначе ще постигнат своето щастие? Никой не казва, че не трябва да обичаме децата си – обичай ги с цялото си сърце, дари им щастие и радост, просто помни, че опеката може да бъде прекалена. И още, че децата рано или късно порастват и трябва да се махнат от тази родителска опека.

Както казва Купър, герой от любим научно-фантастичен филм: „Родителите стават призраци на бъдещето на своите деца“. И не мислите ли, че всеки родител трябва да се замисли над тези думи. Какъв призрак за своите деца искаш да станеш ти: тежък товар или светъл спомен?

Какво мислиш по този въпрос? Сподели с нас в коментарите.