Защо по-големите деца не трябва да бъдат бавачки на по-малките си братя и сестри

Decatani.com съветва всички родители да прочетат тази статия. Сериозно.

Започва се с нещо дребно: "Миличка, поглеждай малкия, докато спи, аз ще си взема един душ". Наглеждала го е, нищо страшно не се е случило. Хлапето се е събудило, не плаче, по-голямата му сестра се е надвесила над него с дрънкулката и копира вашата интонация. Страшно е горда със себе си: "Мамо, аз съм герой и съм ти помощница, нали?". Да, слънце, ето ти киндер сюрприз и целувка бонус.

По-нататък нещата стават повече: "Постой с брат си на площадката, аз ще изтичам до магазина". Това вече е по-трудно. На площадката има много опасности, а и другите деца се държат непредсказуемо. Този път стана, следващия пак се получи. А на петия път мама се връща от магазина с пакети, тръгва към люлката, на която каката люлее по-малкия, и изведнъж младши с вик "Мама дойде!" скача и получава парче желязо право в челото. Кървища, спешно отделение, шевове. Младши бързо се успокоява, но виж каката плаче, все още е нервна и категорично отказва да ходи на детската площадка.

Първото противопоказание за това да не се оставят малките деца на грижите на по-големите е, ако разликата във възрастта е по-малка от 12 години: те физически не могат да се справят.

Да наглеждат за няколко минути, докато мама готви вечеря – да. Но не да се разхождат сами, да остават у дома сами за повече от 5 минути. Реални 5! А не "Аз отивам за 5 минути до съседката, а ти разбърквай кашичката на всеки половин час".

Някой може да ми възрази: "Едно време всички излизаха заедно – братя, сестри и нищо". Да, излизали са. И у дома са оставали сами през целия ден. Аз преди работех в детската реанимация. Вряща вода, падане от прозореца, ножици, ютия, задушаване в играта, топче в носа, изкарване на въздуха, поставяне ръката на печката – и това само за първите 3 дни на работа.

7-годишните не могат да удържат 5-годишните от опасни действия. А понякога даже и ще им помогнат, например, да се качат на перваза на прозореца. Не от зло, разбира се, от чисто изследователски интерес. Чели сте сигурно какви ли не истории и книжки за деца „герои”. Косата ви се изправя! Те ту на покрива се качват по противопожарната стълба, ту „готвят”, ту животни измъчват, ту излизат на улицата и се загубват. Самата аз на 5 години се опитвах да направя на брат си ваксина с празна спринцовка (да, на доктор си играехме). Чудо е как не предизвиках въздушна емболия на мъника, той изрева силно. Така че, моля, оценявайте възможностите на децата реалистично.

Ако разликата във възрастта е 12 години и повече, можете да използвате по-големите деца като пълноценна гледачка. Но само, ако са съгласни и срещу заплащане.

Едно е по тяхно желание да играят с по-малките тогава, когато те искат и колкото искат. И съвсем друго – да поемат отговорност за безопасността на друг човек, освен това абсолютно неосъзнат. Тийнейджърите обикновено са с доста зает график, който включва училище, личен живот, спорт и допълнителни занимания.

Ако разчитате на тях за пълноценен труд, то трябва да компенсирате неговите загуби. Това могат да бъдат пари или допълнителни удоволствия ("Ти ни пускаш с татко вечерта на кино, а ние ще те заведем на ски в неделя"), или някаква покупка.

От друга страна, всеки трябва да има своите задължения вкъщи, така че "да гледат малкия брат/сестра" може да бъде част от домашните задължения. Но всичко това трябва да бъде обсъдено: по колко часа на ден и в кои дни. За мен този подход изглежда по-здрав, отколкото да плащам пари. Все пак за това сме семейство, специална малка общност за подкрепа и грижа един за друг, а не инкубатор за отглеждане на потомство.

Най-важното, което трябва да имате предвид като родители – по-големите деца не са виновни, че сте си родили още наследници и не сте изчислили силите си. Още веднъж ще повторя: освен ако не е война, възпитанието и отглеждането на децата е отговорност на родителите.

По-големите деца могат да помагат, да правят това доброволно и с удоволствие, но отговорността е само ваша.

Както и често се вижда (с огромно съжаление, съчувствие и желание незабавно да се намесиш) как по-големите биват наказвани, мъмрени за проблемното поведение на по-малките, че са мръсни или са паднали, или са се изгубили. "Нали ти казах да го гледаш! Ти къде си гледала?!". А тя самата е на седем години. Нея кой ще гледа.

И колко често за терапия идват след това именно тези отговорни, много грижовни, много внимателни момичета, при които някак не се получава да имат собствени деца. Защото в действителност вътре в нея има знание: "Децата са една непосилна тежест". Така че, ако искате един ден внуци – ангажирайте се самите вие с децата си. Това ще е полезно за всички.

Катерина Демина, психолог