За много родители послушно дете = добро дете. Въпреки това, опитвайки се да научим децата безпрекословно да изпълняват всички наши указания, ние нанасяме непоправими щети при формирането на тяхната личност. До какви нежелани ефекти може да доведе строгото възпитание ще ви разкажем от Decatani.com.
Инертност и пасивност
Когато родителите карат малчугана да изпълнява техните указания, се потиска неговата вътрешна свобода и инициатива. Постепенно малкият човек губи воля, интерес към проява на собствените му желания, лидерски качества. Израствайки, той може да се превърне в инертен и пасивен възрастен, който просто плува по течението на живота. Трудно му е да си поставя и преследва цели, да проявява упоритост и инициатива.
За да се избегне всичко това, общувайте с детето си от позицията на равен. Уважавайте желанията му, предоставяйте възможност да направи самостоятелен избор. Дайте малко свобода – нека само избира: какви книги да чете, какъв спорт да избере или на какви извънкласни занимания да ходи, какви цветове да носи, какво хоби да избере.
Консултирайте се с него в какви съвместни занимания да участвате: рисуване или скулптура, разходка в парка или в мола. Покажете, че човек може и трябва да прояви инициатива, но е длъжен и да поеме отговорност за своя избор. Така детето ще разбере, че уважавате неговата личност и свобода.
Подчиненост, зависимост
От една страна за родителите е добре, когато едно дете се съгласява за всичко с тях и не настоява на своите понякога безумни желания. От друга страна подобна тактика е много вредна за поведението на възрастен. Израствайки, такова дете няма да може да защитава своята гледна точка, ще се съгласява с всички, често в ущърб на собствените си интереси. Освен това, такъв човек лесно ще попада под чуждо влияние без да успява да каже "не" / "не искам", ще бъде лесно да го убедят в лоша посока.
Родителите трябва да се отнасят към желанията на детето с необходимото внимание. Трябва повече да разрешават, отколкото да забраняват. Обяснете му защо не разрешавате да прави едно или друго нещо. Ако детската молба предизвиква у вас съмнения, помолете го да аргументира своето желание. Това ще изработи у него зряла позиция и ще го научи да се стреми към целите си по адекватни начини.
Занижена самооценка
Строгостта и категоричността на родителите води до това, че детето започва да се съмнява в тяхната любов. Ако често му се карат и го осъждат за постъпките, в неговите очи то не е достатъчно добро за тях, постоянно изостава от очакванията на най-близките и скъпи хора. Това ще доведе до формирането на ниска самооценка.
Хлапето се съмнява в себе си, постоянно изпитва чувство за вина. А то трябва да бъде уверено, че родителите го обичат. За да заслужи любовта им, се опитва да бъде послушно, но послушанието не е неговия вътрешен избор.
Покажете на детето, че ви е ценно и обичано само по себе си, независимо от поведението му. Просто има такива постъпки, които ви разстройват. Често му казвайте колко го обичате, научете се да прощавате малките номерца, избягвайте оценките в общуването си: "ти си лош", "простак", "мързел". Давайте оценка на конкретна постъпка, но не и на личността на детето.
Агресивност и болезненост
Потискане на собствените желания, страх да не бъдат лоши и да заслужат родителския гняв водят към това, че в малкия човек се натрупва агресия. Тя може да намери израз извън семейството: в детската градина, в училище, по отношение на животни, играчки. Както и поява на автоагресия. Тогава агресивните импулси се проявяват чрез чести болести, появата на сериозни хронични заболявания, неврози.
Гняв и недоволство са нормални емоционални реакции, свойствени за всеки човек. Важно е да научите детето да ги изразява по приемливи начини, без да нанася вреди нито на другите, нито на себе си. В противен случай те се натрупват и оказват разрушаващо действие на личността.
Не се карайте на детето за негативните му емоции, помогнете да се справи с тях, покажете, че разбирате чувствата му. Не казвай на момчето, че "истинските мъже не плачат", а на момичето, че "никога не бива да увисва нос".
Помогнете им да намерят изход за енергията си: чрез спорт, занимания с ръцете – игри с пришиване на мъниста, плетене на ластици, рисуване и т.н. Важно е детето да се занимава без принуда, за собствено удоволствие. Обучете го на прости техники за самоконтрол: да поудря възглавницата или боксова круша, да брои до 10 и диша дълбоко, да затвори очи и си представи мястото, където му е добре.
Хиперкомпенсация
При прекалено послушните и спокойни деца като тийнейджъри често "пада пердето": свързват се с лоша компания, завъждат вредни навици, нагрубяват и отричат родителския авторитет. По този начин те се опитват да компенсират липсата на свобода, която са имали в детството си.
Родителите трябва да предоставят определен дял свобода, която е необходима за нормалното развитие на личността. Самостоятелни разходки, игри и занимания сами, без постоянен родителски надзор трябва да присъстват в живота на всяко дете и колкото по-голямо става, толкова повече време може да им посвещава.
Научете се да обичате и приемате детето си с неговите особености и недостатъци. Покажете му колко е ценно и каква стойност и значимост има за вас. Справедливо поощрявайте и наказвайте според постъпките. Само така то ще може да израсне самодостатъчна, активна и целеустремена личност.