Деца в кухнята – имат ли място там?

Спомняйки си своя детски кухненски опит, мога да кажа с пълна увереност: децата задължително трябва да се привличат в кухнята. Много родители се опитват да занимават детето с куестове, различен вид занимания извън дома (танци, уроци по рисуване, майсторски работилници, актьорско майсторство и т.н.), а ето – развитието и социализацията са ни под носа. Умението да се готви е един от базовите навици, водещи до самостоятелност. Нима има нещо по-забележително от дете, което може да нахрани себе си или поне правилно да стопли и сервира за себе си храна.

И така – какво ни или по-скоро им дава съвместния престой в кухнята?

Децата, които участват в приготвянето на храната, развиват свои вкусове, а и предпочитат пълноценна храна пред полуфабрикати.

Всички сме виждали деца, които не ядат нещо, защото не е нарязано. Не пият, защото там плува нещо. Сърдитко Петко-вци. Това е може би защитен механизъм чрез съмнение: „А подходящо ли е това ястие специално за мен. Аз не съм видял/а как се приготвя, от какво се прави.”

Вземете детето си на пазар с вас, предварително обсъдете какво ще се готви и как ще го готвите. Позволете му да избере домати за избрано от него ястие, оставете го да нареже тези домати така, както то иска и най-вероятно то няма да се откаже от собствения си шедьовър. Обсъждайте в процеса на готвене какво още може да се сложи – като курс по творчество, но в реални условия. Показвайте как различни вкусове се съчетават един с друг. Дайте му да опита различни варианти. Възможно е да се изненадате, че детето ви обича нещо за което дори не сте подозирали.

Умението да се готви храната дава усещане за съпричастност, принадлежност към семейните дела и увереност на детето в собствените му сили.

Особено сред връстниците. Спомням си, когато бях на 8 години и сама направих палачинки. Изгоних всички от кухнята и сама „хвърлях” палачинките, обръщайки ги с чугунени тигани. Исках да покажа, че и аз помагам, аз също мога, на мен може да се разчита. В училище на въпроса какво съм правила вчера, аз театрално завъртах очи и казвах, че съм си правила палачинки сама, ей така от скука.

А един ден, празнувахме рождения ден на съпруга ми и наши приятели не взели със себе си шестгодишната си дъщеря Диана, защото не искала. По време на вечерта чух разговор, Диана разказваше на майка си, че си е сварила макарони и настъргала върху тях сирене, погледала анимационен филм и сега ще си ляга. И точно така е било – тя сама си е сварила макарони. Горди ли са родителите с такова дете? Безусловно. Даже аз съм горда, че я познавам.

Участието в пазаруването – това е финансова грамотност.

Детето трябва да види, че продуктите струват пари, не изникват у дома като сапунени мехури. Че  освен енергийна стойност, имат и парична стойност. Че към тях, не само към хляба, трябва да се отнасят с уважение, да не се играе с тях, да не се повреждат и изхвърлят, ако са годни за консумация. Това е възпитание на уважение към даровете на природата и на човешкия труд, в това число и родителския.

Децата, които готвят вкъщи с родителите си, са по-добре информирани за здравословното хранене, отколкото техните връстници, които не го правят.

Майка ми винаги ме хранеше сутрин с овесена каша и да я приготвям също ме караше. Така че за мен не е нещо необичайно да се консумира такава закуска. И това ми е достатъчно, аз знам за ползите от бавните въглехидрати. Децата, които готвят с родителите си научават за полезните свойства на продуктите директно от извора. Може да им се показват по-елементарни химически процеси, като например как да гасят сода за хляб с оцет или да се покаже как се меси тестото – всичко това е толкова естествено и увлекателно.

Ако научите детето на любов към готвенето от по-ранните му години, то тази любов ще остане за цял живот. По този начин ще имате голям принос за бъдещето на вашите потомци. Те ще възприемат това като нормален естествен процес, а не необичаен тежък труд. Ще готвят с удоволствие, а няма да бягат в най-близкото заведение за бързо хранене, за да могат по-бързо да заситят глада.

В процеса на готвене детето може незабелязано да се развива.

Моята баба, например, разсипваше на масата чаша леща и ме караше да отделям от нея люспички, клечки, камъчета. И ето ти урок за развитие на фината моторика. Или да седнем заедно и да навием хиляди малки кифлички. С другата ми баба почти винаги пеехме, когато готвехме. Не ми ли е провървяло с баби?

Съвместното приготвяне на храната е начин да разкажете от какво се състоят ястията, така ще имате повече аргументи при избора между здравословни домашни ястия и бързи храни или полуфабрикати.

И, разбира се, съвместното готвене и ядене са мощен стимул за общуване.

В непринудена обстановка можете да разберете какво чувства детето, дори може то само случайно да сподели нещо с вас. Всички заедно на масата обединява, дава чувство за сигурност и защитеност. На масата се обсъжда изминалия ден, споделят се забавни моменти или правим планове.

Съвместното пазаруване, прибирането на продуктите в хладилника, избор на меню за седмицата, готвене на любими ястия – така всички тези ежедневни ритуали се оформят още в детството.