Около три години детето изживява първата психологическа криза — кризата на тригодишната възраст. На този етап при всеки отказ или забрана детето може да реагира неадекватно: да изпадне в истерия, да се търкаля по пода, да крещи до пресипване. Това се случва, защото още не умее да управлява емоциите си и правилно да канализира своята злоба и гняв. Нашата задача като родители е не да се сърдим и ядосваме на малчугана, а да го научим правилно да даде отдушник на чувствата си.
Първото и най-важно нещо – останете самите вие спокойни
Не се ядосвайте, не се дразнете и не психясвайте. Детските избухвания на тази възраст са норма на поведение, отнасяйте се към тях по-философски.
Ако не искате да привлечете върху себе си вниманието на други хора
Опитайте да спрете детска истерия, превключвайки вниманието му към ярка играчка или нещо интересно наоколо. Въпреки че като цяло е по-добре да се позволи на малката топчица от нерви да се успокои сама, да преживее тази ситуация.
Не призовавайте детето да се успокои, а говорете за чувствата му
Виждам, че си ядосан/а, разбирам, че ти е обидно, тъжно, искаш да останем навън и т.н.
Опитайте се да отведете малчугана на тихо място, където няма други хора
Децата са актьори и когато няма зрители истерията отшумява от само себе си.
В разгара на кризата на трите години изглежда, че детето буквално на всяка крачка противоречи на мама и татко. Но то не прави това нарочно, а защото наистина така иска. Възниква конфликт на интереси и е важно да научим себе си и детето да излизаме от тези конфликти правилно.
Има случаи, когато трябва обезателно да настоявате на своето
Да пресича пътя може само за ръка с възрастен; в студено време – задължително да носи шал и шапка.
При това трябва да обясните на детето причините за своите изисквания – че се прави от съображения за безопасност и грижа за здравето, и не бива да нарушава тези забрани.
Понякога може да прибегнете до компромис с детето си
Време е за сън, а му се гледа анимационен филм? Уговорете се, че ще му разрешите да изгледа не всичките 10 серии, а още само две или три, така и то ще получи желаното, и режимът няма да се наруши.
А в някои случаи може и да отстъпите, съгласявайки се с него
Например, ако детето отказва да се измие, защото е заето с любимата си игра, един път може да му разрешите. От една пропусната къпане нищо страшно няма да се случи, но пък мъникът ще разбере, че също е в състояние да отстоява при нужда своите интереси, а вие се вслушвате в неговите желания.
Дори ако изключително ви дразни собственото ви дете (а знаем, че такива моменти има неизбежно), практически от всяка ситуация може да се излезе по мирен път. Важно е да се запасите с много любов и търпение, и тогава на мястото на гнева и раздразнението към детето, ще дойдат доброжелателното общуване и взаимното разбиране.