Как детето да порасне уверен и независим човек – съвети за родители

Всички сме чували за кризата на преходната възраст при подрастващите и за кризата на 40-те години. Но психолозите отделят в живота на човека осем кризисни периоди. Три от тях се падат на детството и юношеството.

Укрепване на корените

Така се нарича кризата, която настъпва в периода от 3 до 7 години. Това е времето, през което се формира глобалното отношение към света: сигурен, безопасен ли е той или враждебен. И това отношението се натрупва в зависимост какво чувства детето в семейството – обичано ли е то или трябва да "оцелява". Има се предвид не физическото оцеляване (въпреки че и това се случва), а психологическото: доколко малкият човек се чувства защитен сред най-близките хора.

Това е много важен период, тъй като от усещането, че светът около теб е доброжелателен, зависи и самооценката, както и отношението на човека към самия себе си за в бъдеще. В доброжелателен свят у детето се развива любознателност и желание да бъде по-добро. В него детето израства с чувство за значимост от собствените усилия. Недоверие към света на възрастните (следователно към света като цяло) формира вечно съмняващ се човек, безинициативен, апатичен.

Кой съм аз?

Криза от 10 до 16 години – това е преходът от детството към възрастен, когато собствените сили се оценяват през призмата на качествата на другите хора. Върви постоянно сравнение: "По-добър ли съм или по-лош от другите?". И най-важното: "Как изглеждам в очите на другите хора, как те ме оценяват?". Задачата, която стои в този период пред човека – да определи мярка за собствената си независимост, своя психологически статус.

Именно тук идва и разбирането за това, че съществува огромен свят на възрастен със неговите норми и правила, които трябва да се приемат. Затова е толкова важен опитът, натрупан извън дома, а всички наставления на родителите стават ненужни и само дразнят: главният опит е там, в света на възрастните, сред връстници.

Позитивното разрешаване на тази криза води до още по-голямо укрепване на самочувствието и самооценката, на увереността, че "аз мога всичко сам". Ако кризата не се премине правилно, се сменя зависимостта от родителите със зависимост от по-силни и уверени в себе си връстници, от всякакви, дори извън "нормата" среди, от обстоятелствата.

Несигурност, неувереност в себе си, завист към чуждите успехи, зависимост от чуждото мнение, от оценката на околните – това са качествата, които човек, лошо преминал втората криза, носи  през целия си по-нататъшен живот.

Приемане на себе си

От 18 до 22 години се осъзнава, че черно-белите краски на предходния период вече не са подходящи, за да се разбере цялата палитра на външния свят, който е доста по-сложен, отколкото е изглеждал досега. На този етап отново може да се появи неудовлетворение от себе си, страх, че "аз няма да отговоря на изискванията, аз няма да мога...".

При неуспешно преминаване на дадената криза има опасност да се попадне в капана на самозаблудата, самозалъгването: вместо търсене на свой собствен път, да се търси обект за подражание или "широк гръб", зад който е възможно да се крием до края на живота си или, напротив, да се започне отричане на всички авторитети, но при това без да се предлага нищо конструктивно. Именно в този период се формира "навикът" да се повдига собствената значимост чрез унижение, принизяване достойнствата на другите, което толкова често срещаме в живота. За успешното преминаване на кризата свидетелстват способността спокойно и с пълна отговорност да приемеш себе си такъв, какъвто си, с всички свои недостатъци и добродетели.