Бащи и деца – 5 въпроса за възпитанието на детето след развода

Разводът и раздялата са стрес по-скоро за родителя, без значение за майката или таткото. Въпреки собствените си проблеми, обаче, всичките им мисли и усилия трябва да са насочени към запазването на детето, към неговото възпитание, как да приеме развода или раздялата с минимално травмиране и никакви последствия.

Специалист отговоря на най-популярните въпроси за отношенията между деца и родители след развода.

  • Как да се изгради връзка на бащата и детето след развода? Трябва ли таткото да се занимава с детето, да прекарва време с него или под формата на игра?

Ако бащата идва или взима детето, то как те прекарват времето си, най-малко трябва да вълнува майката. Не бива да се меси в отношенията им. Нейна работа е да бъде добра майка, независимо от това дали има или не мъж, дали има нов съпруг до себе си или баби-дядовци.

  • Върни татко! Защо децата често не могат да приемат втория баща в семейството?

Когато хората се разделят, основната им задача е да внушат на детето, че причината не е в него, защото децата се чувстват виновни. Кажете: "това не е свързано с теб, а мама и татко са решили да живеят поотделно, всеки от тях има свой собствен живот, но и двамата те обичат и ще се грижат за теб". Това е идеалният вариант.

За съжаление, в 60% от случаите не се случва така. Бащите си отиват и забравят за децата. Известен по-малък процент от случаите си тръгва майката. Това е реалността.

Ако бащата иска да участва в живота на детето си, умните родители се договарят помежду си относно правилата за срещите: всяка седмица или два пъти в месеца и отпускът таткото да прекарва с малкото дете, или бащата да го кара три пъти седмично на тренировка и взема в събота. Това са само примери.

Основната идея е по този повод да няма несъгласие и караници, а детето да не се използва като обект за изнудване, което отново се случва много често. Не трябва да се стига дотам, че в отговор на обида, майката да забранява на бащата да вижда детето.

Изградете идеалната линия на поведение: хората се разделят – обяснете на детето, че това не е негова вина, всички го обичат. И двете страни, семействата им много ясно трябва се договарят колко време детето ще прекарва с всяко семейство и, за да запазят добри отношения с всички, тези правила трябва да се спазват!

Многократно е казвано, че за детето са жизнено необходими правила. Ако то знае точно кога идва таткото и кога да го чака, а бащата от своя страна винаги държи на обещанията си, то за психическото здраве на детето няма нужда да се притеснявате.

Има ли за детето "норма" за общуване с бащата и ако посещенията са редки, струва ли си да се поддържа връзка с такъв баща?

В тези въпроси се вижда някаква фантастична преоценка на психологията. Всичко е много по-просто: за всяко живо същество, включително и за човекът, за да се чувства комфортно, трябва да има комфортно жилище, храна, сън, игра, възможност за реализиране на своите интереси. Това е всичко. Тогава и психическото му състояние ще е добро.

А честотата на посещенията?... няма правила за тези бройки. Ние никога няма да узнаем какво ще остане в спомените и ще се отрази на психиката на детето това, което правим. Да се гадае е безсмислено.

Трябва възрастните да организират живота си удобно. Когато един родител се чувства в живота си уверен, самостоятелен, независим, когато е решил всички свои психологически проблеми, тогава и детето близо до такъв възрастен ще се чувства добре и спокойно, защитено и не е важно кой го възпитава, може и една баба да е. Важното е не кой съставя семейството, а това какви роли има в него и как те се изпълняват.

  • Вярно ли е, че хората, които са израснали в непълноценно семейството, пренасят този модел и в бъдещите си отношения?

Обърнете внимание на думата "непълноценно". В психологията няма понятия пълно или непълно семейство, количественият състав не е толкова важен. А непълноценно или "преимуществено нехармонично семейство" е семейството, което в повечето случаи не е в състояние ефективно да решава своите проблеми.

И обратното – "преимуществено хармонично семейство" е това, което успява навреме и ефективно да решава всички възникнали проблеми.

Ако човек расте в нехармонично семейство, той самият се чувства некомфортно и след това изгражда семейство по същата схема, образец. Но природата е мила и благодатна. Има и такива понятия като адаптивност, развитие и оцеляване на вида. Така че нищо в природата не е окончателно и постоянно. По-често се случва децата да пренасят образеца на поведението на родителите в семейството си, но винаги остава възможността за нещо друго. Ако беше иначе, ние не бихме оцелели.

Заложената от природата вариативност на поведението, промяната дава възможност на човек да оцелее, да се адаптира, да се променя.

Между другото, често срещан мит – в живота на детето трябва да има стереотип на мъжкото поведение и такъв на женското. Има такива мъже, които на децата по-добре изобщо да не се показват. И ние не живеем на самотен остров, наоколо винаги има мъже, които демонстрират стереотипи на мъжкото поведение. Това може да бъде дядо, чичо, брат, треньор и т.н.

Пaзете детето от „погребението“ или как да спечелите доверието на детето

Не искаме да отричаме, че разводът не е катастрофа. Когато семейството се създава, никой не мисли за раздяла. Но и да се фокусирате на този проблем, без да виждате нищо наоколо, също не е редно. И човек трябва да започне решаването на всички проблеми след развода си с решаването на своите собствени.

  • Струва ли си да се върнете при мъжа си само заради детето?

Има такива семейства, които след раздялата на двойката отново се събират и живеят дълго и щастливо. Но това, разбира се, и изключения. Да се върне една жена при мъжа си само заради детето не си струва определено, защото това е самозаблуда. Хората никога не правят нищо заради другите, всичко е само заради тях самите, но това не означава, че ние постъпваме зле.

Погледнете честно, с отворени очи своите проблеми, въведете ред в себе си, в душата си, и вашето дете ще бъде добре. А да се преструвате на щастливо, но пълно семейство в името на детето, е глупост.

Детето възприема това семейство, което има като даденост, норма, друго не може да бъде. То не сравнява, то няма този опит. Това само възрастните могат да знаят, че хората живеят по различен начин.

Човек трябва да си знае мястото. Къде, освен в сайтове за запознанства, да намерите сродна душа?

Разберете, всички въпроси и страхове са проекция на вашите притеснения, при детето няма нищо от това.

  • Как да доведете нов мъж вкъщи, как да го представите? И дали си струва да правим това?

Тук няма рецепти, всичко е в ръцете на майката. Тя е управляващото звено и решава какво може, а какво не, кога и колко. Но обикновено новия човек се представя на семейството, когато връзката е вече сериозна.

Травми на детската психика нанасят не разводите, а възрастните, които не могат да се споразумеят помежду си. Травма нанася продължителното напрежение и обтегнатите отношения в семейството. Ако мъж и жена не се развеждат, а живеят и се тровят един друг, детето, разбира се, страда.

Сигурно сте забелязали колко много разбити и непълни семейства има, както и много майки, които целенасочено раждат дете за себе си, това вече не е нонсенс, никой не ги сочи с пръст, всичко се е балансирало.

Вземайки решение за развод, трябва да помните, че на възраст 10-12 години за децата раздяла на родителите е по-травмираща, отколкото за малките деца и за тийнейджърите. Първите приемат ситуацията като даденост, при подрастващите вече има свой собствен живот, за тях това не е толкова важно. Но в тези няколко години, децата са по-чувствителни.