Детето ви е започнало тази година да ходи на детска градина. Месеците за адаптиране изтичат, но с детската градина детето така и не свиква. Плаче сутрин, не иска да спи в детската градина следобед, а вечер изглежда възбудено и неуправляемо.
В такъв случай – имате ли нужда от детска градина за вашето дете?
В някои семейства въпросът да се даде ли детето в детска градина или не въобще не се обсъжда, просто защото няма друг изход: мама трябва да ходи на работа. В други необходимост от детска градина няма, но има натиск от по-възрастното поколение и обществото, които говорят за нуждата на детето от "социализация", без която "после ще е трудно в училище". Такива семейства често мъчително размишляват и дори се карат по темата трябва ли да ходи детето им на детска градина. Изниква въпросът:
Има ли значение детската градина за развитието на детето?
Като начало е важно да се разбере, че самата необходимост да се дава детето в институция е предизвикана от нашия начин на живот – животът в големите градове с работа далеч от дома. До периода на урбанизация и еманципация подобни проблеми не е имало: деца, намиращи се в стадий на развитие привързаност (приблизително от 4 до 7 години), са били просто под надзора на възрастни, занимавайки се със своите детски дела или според силите си са помагали на родителите в домакинството. Всичко това не е изисквало драматична раздяла с родителите за цял ден, а "социализация" (умението да общуват с чужди хората, не от семейството си) са придобивали от само себе си, в процеса на игри, караници и примирия с кварталните деца.
Сега при повечето хора не става така: да пуснат детето да си играе в двора, „на улицата”, пред входа е възможно само, ако с него непременно има някой възрастен, който да го "разхожда" – т.е. нищо друго да не прави през това време. Да съчетаят работа, която носи пари, с грижите за детето си в предучилищна възраст, могат много малко – такива, които работят извън офис и със свободен график.
Затова няма смисъл да се търси отговор на въпроса "необходима ли е, всъщност, детска градина на детето за развитието му. Децата в продължение на хилядолетия са израствали без детски градини. И те са се появили не като форма на "предучилищното образование, развитие и социализация", а просто като забавачки, сигурни места, които позволяват на майките да работят. Да, по-съвременните поколения не могат да си представят друг начин, но историята на човечеството еднозначно твърди, че това е напълно възможно.
Дете в детската градина: как да се чувства добре
- Другата крайност – да се представя детската градина като безусловно зло. Тя се превръща в зло, ако е неизбежна и задължителна за всички, както се превръща в зло всяко насилие над интимната, семейна сфера на живота. Но като услуга и възможност съвсем не е зло и ако семейството има нужда детето да ходи там, то няма нищо непоправимо, необратимо и ужасно, при условие, че тази услуга е качествена. Което в този случай означава: детето да се чувства добре в градината.
- Не да се "социализира" или "да се подготвя за училище", а просто да се чувства добре, каквото и да означава за вашето дете конкретно. Предпоставка за това може да бъде достатъчна защита и грижа от страна на възрастен, готовността на градината и възпитателите да отговорят на нуждите на децата, отчитайки техните чувства и състояния.
- След 4 годишна възраст детето по-лесно приема грижите на някой друг възрастен, ако той бъде представен от родителите като техен "заместник", например, учителката в детската градина. Ако тя даде на детето да разбере, че то може да разчита на защита и грижа от нейна страна, ще му бъде доста комфортно с този заместник.
- Разбира се, ако вместо това, то среща насилие, равнодушие или инфантилно поведение, няма да е спокойно. Както и в случаите, когато учителката не желае да бъде заместник, а се държи така, сякаш е по-важна от родителите, опитва да доминира над тях, поучава ги, мъмри.
Така че, избирайки за детето си детска градина и група, е важно да гледате не само материалната база и графика на образователните занимания, а преди всичко личността на възпитателя/учителя.
- Как разговаря с децата, влиза ли в личен контакт, гледа ли ги в очите, прегръща ли, внимателна ли е към състоянието на детето, а не само към поведението му?
- Харесват ли я децата, може ли да привлече вниманието им и да ги накара да я следват без да се прибягва до насилие, забавно и приятелски?
- Колко общо деца се падат на един учител? Дори и педагогически гений не може да установи достатъчно личен контакт с група от двадесет и пет четиригодишни.
- Затрупана ли е твърде учителката с неща, които не са свързани с децата: попълване на документи, грижи за чистота, подготовка на занимания?
В края на краищата за детето всичко е устроено просто: няма личен контакт с постоянен възрастен – здравей, стрес. Именно от отношенията на учителя с децата преди всичко зависи дали детето ще се чувства добре в градината.
И, разбира се, много е важно учителката (възпитателката) да хареса на родителите, за да почувстват самите те доверие към нея. Ако няма такова, детето винаги интуитивно усеща и ще бъде под стрес предварително.