Един ден – есе за уморени майки

Един ден вашият капризен тригодишен хлапак ще порасне и истериите ще останат далеч в миналото. Той ще се научи сам да се облича. Отначало ще му избирате и оправяте дрехите вие, а после ще започне и сам да го прави. А след това може би изобщо няма да иска да носи това, което сте му купили без него и сам ще избира нещата си в магазина.

Когато се разболеете, няма да ви се налага да превъзмогвате себе си и да ставате с температура, за да се погрижите за детето. Напротив, ще почувствате облекчение от това, че вкъщи има близък човек. И макар само на 10 или 12 години, но той ще може да ви направи чай, донесе лекарство, съчувства.

Един ден вече няма да смилате храната за малчугана в блендер или с пасатор. След това ще престанете да му готвите отделно. Още по-натам, ставайки сутринта ще откриете, че децата заедно са направили палачинки за цялото семейство.

Един ден вече няма да се налага да го люлеете или кърмите, за да го сложите да спи. Вие просто ще лежите до него. После ще седите близо до него. След това просто ще го целувате за лека нощ. А после той ще остава още по-късно от вас, защото ще трябва да си довърши уроците, почете интересна книга, поседи в социалните мрежи.

Един ден той ще започне да говори с цели изречения, след това ще ви донесе бележка: "Мамо аз те Убичам", а след това, може би, вече снизходително ще ви обяснява как работи тази нова компютърна програма.

Един ден ще смените количката-люлка с количка-столче, после с велосипедче с помощни колела, а след това ще избирате тротинетка... После вашият син или дъщеря ще започнат да карат голям велосипед толкова бързо, че няма да можете да им насмогвате. Един ден той ще се окаже в непознат двор и вие дълго ще го търсите и ще се тревожите. А после ще вземе велосипеда и ще отиде да кара сам с момчетата.

Сега децата се нуждаят от вниманието ви изцяло, но един ден ще искате да си поговорите с тях, а всеки ще бъде зает със собствените си дела – уроци, таблети, компютри, приятели...

Сега, когато се срещате с приятелки, всяка основно е заета с това какво вълнува детето ѝ или определя поведението му. Но един ден ще можете да пиете чай, кафе в кухнята и да говорите с часове, а децата прекрасно ще се занимават и без вас.

Сега сте принудени от време на време да забавлявате детето. Да играете (ох!), разказвате, четете, отговаряте на въпроси... Чувствате се като в "театър от един актьор". Но един ден децата ще ви поканят в стаята си и ще ви покажат спектакъл собствена постановка. Те ще пеят, танцуват, казват стихове, а вие само ще гледате и слушате.

Сега вие учите вашето малко детенце да прави безкрайни кофички и да копае дупки в пясъка, но един ден тя ще е на шестнадесет и ще я учите да се гримира – така че да не е твърде ярко и с вкус... А и в класа вече всички момичета се гримират, а пред нея е ВУЗ и животът на възрастен.

Един ден вие ще избирате колеж или университет вече не за себе си (колко скоро беше, нали?), а за сина или дъщеря си. И колко важно е това – да помогнете да направят правилния избор, защото нима това не решава целия по-нататъшен жизнен път...

Сега вие учите детето как да се запознава с другите на детската площадка, но скоро ще се запознаете с приятеля на дъщеря си. Или с момичето на сина си. Обикновено за майките е по-лесно първото, а за бащите – второто. Какво казваха по тази тема психолозите?

Един ден ще вземете детето за ръка и ще го отведете в детската градина, първо за час, после за два, после за половин ден... А после и за цял ден. Ще дойдете за него вечерта, а то ще каже: "Може ли да си поиграя още малко?"

Първо ще го изпращате до училище и посрещате след уроците. След това ще го изпращате само до оградата на училището. После ще ходи на училище само. А след това заедно с малката си сестра.

Сега, може би, чувствате облекчение, когато детето остане на гости при баба си. Но после ще предпочитате да си е вечер вкъщи – за да си пообщувате, да помогне в домашните дела, да играе с по-малките.

Детето ще стане ваш помощник, който може да помолите да отиде до магазин, аптека, поща. А после вече ще има свои дела и свой живот, и вие ще го виждате само вечер. В най-добрият случай.

Един ден с гордост ще облечете дреха, ушита от дъщеря ви, ще сложите на стената картина, нарисувана от сина ви, ще отидете на концерт на вашия музикант или на състезание по карате.

Сега мъникът ви навира в носа гумена круша и слага в устата "лекарства", играе на "болница". Но може би някой ден самите вие ще се консултирате с вашия пораснал син – лекар или зъболекар.

Сега, може би, пазите децата от пътувания и времето. Силите ви са изчерпани, а всеки ден се случва един и същ кръговрат. Но един ден те вече няма да са на две и три години, а на седемнайсет и осемнайсет и вие ще ходите с вашите по-големи деца на пътешествия. Те ще говорят свободно английски зад граница, а и ски ще карат по-добре от вас. По лоши трасета. А после ще станат съвсем възрастни и вие ще се затъжите за деца и ще ги молите да ви родят по-скоро внуци.

Един ден ще изпратите всички деца на училище, ще останете сама и даже ще ви стане някак скучно в непривичната тишина на апартамента. Ще можете най-накрая да направите нещо за себе си – да се разкрасите, заемете с хобито си, спокойно да погледате филм... Но някак голяма радост ще ви донесе не това, а онзи момент, когато всичко ще се приберат вкъщи.

Катерина З., педагог, майка на три деца

Нека се наслаждаваме от сегашните блага... Цар Соломон