Всичко, което правим в живота на нашите деца, се връща стократно. Ако детето расте в доверие, то също се доверява на другите, ако детето е обичано и получава подкрепа, то пораства внимателен и грижовен човек.
Има и някои непростими грешки, които възрастните допускат под въздействие на гняв или равнодушие, без да помислят как това се отразява на крехката детска душа.
Ние силно нараняваме децата си, когато:
Не разбираме
На 13 години се влюбих. Той беше отличникът на класа – ехиден и самодоволен. Но за мен той беше идеал и този идеал не ми обръщаше никакво внимание. След училище често плачех за несподелената си любов. А мама, опитвайки се да ме утеши, ми говореше пълни глупости: „Ама ти какво? Това е несериозно. След година ще го забравиш! Такива като него ще имаш в живота си милион“.
Как така родителите всичко знаете за нас и нашите чувства?
Не поддържаме
Малкият Карузо се върнал от училище облян в сълзи: „Мамо! Учителят по музика каза, че гласът ми е като вятър в тръба!“. „Не го слушай! Ти пееш като най-прекрасния славей на света. И съм сигурна в това!“
Постоянно казвайте на вашите деца: „Ти можеш. Ти ще се справиш“. Това наистина ги окрилява.
Сравняваме с други деца
„Виж каква е Катя – чиста и спретната. Не като теб – прасенце!“ Звучи ли ви познато? А какво искате да постигнете с такива думи? Освен ненавист към Катя трудно ще предизвикате различна емоция.
Подиграваме се
Веднъж с малката ми сестра отидохме в магазина. Тя беше на 7 години и лицето ѝ беше обринато от наскоро прекараната варицела. Скучаещите продавачки се захилиха: „Я, каква красавица дойде при нас! Вижте само, вижте!“ В главата ми се въртеше мисълта откъде мога си купя пистолет и да ги разстрелям.
Обиждаме с думи и постъпки
В 9-ти клас считах себе си за напълно пораснала и самостоятелна. С татко бяхме заседнали над геометрията, която главата ми просто отказваше да възприеме. Татко, вбесен от безплодните си усилия, накрая ме шляпна по дупето. Беше не толкова болезнено, колкото обидно. Дълго отказвах да му говоря, а той така и не разбра какво ме засегна толкова силно.
Крещим
Помня нашата съседка, измъчена от постоянния плач на едногодишния си син, се разкрещя: „Какво още искаш? Какво още ти трябва?“ Никога няма да забравя неговите огромни, изпълнени с ужас сини очи, неразбиращи какво точно се случва. Мисля после и тя се е срамувала от себе си.
Игнорираме
Повярвайте ми, от всички гореизброени грешки, тази е най-страшната. Японски учен демонстрира това на целия свят в опит с растения. Три еднакви кълна бяха засадени в еднакви саксии. Всяка сутрин, минавайки покрай първата саксия, ученият поздравявал растението и му говорил мили думи. Пред втората саксия той викал и обиждал. Третата той просто игнорирал, дори не я поглеждал, когато минавал край нея.
В резултат на едномесечния експеримент първото растение се раззеленило и неговите листа заели цялата ширина на саксията. Второто било наполовина от височината на първото и някои от листата му изсъхнали. А третото, третото просто отказало да живее и умряло.
Децата са като тези растения, в годините родителите жънат това, което сами са посели.
А сега отделете очи от екрана на монитора или телефона и си представете вашето дете. Как стиска пухкавите си юмручета, смешно бърчи носле и се усмихва с цялата ширина на беззъбата си усмивка. Със сигурност в отговор със сърцето си ще почувствате нещо голямо и нежно. Това малко същество ви обича безусловно, безкористно, просто защото вие сте неговата мама или татко! И за една негова усмивка вие сте готови да дадете всичко на света!
Помнете това и възможно най-често показвайте на децата си колко силно ги обичате!