Как да наказвате ефективно и при това без да „вадите пръчката”?

Липсата на наказание е нещо като меча услуга: в стремежа си да предпазят детето от лоши емоции и негативни преживявания, родителите формират в него изпечен егоист, който може би никога няма да може да изгради хармонично семейство.

Затова е много важно родителят да формира правилно отношение към наказанието: да не вини себе си, че постъпва жестоко с детето си, но и да помни, че го ръководи обичта и прави това, което ще е най-добре за детето му.

Как да наказва е работа на всеки родител. Известният психолог Юлия Хипенрейтер в книгата си "Общуване с детето. КАК?" съветва да наказвате детето не от нула към минус, а с плюс нула. Или, като наказание не да отнемате на детето нещо, което априори му принадлежи (общото ви време с него, комфортната среда, пълноценното хранене), а да му вземете "бонусите" – тези блага, които то има като поощрения. За някои деца това са сладкишите, за други достъпът до таблет, компютър, анимационни филмчета. Помислете кои "благинки" са най-скъпи за децата ви и ги използвайте при възпитанието.

В процеса на възпитание можете да приложите следните принципи за наказание:

  • Не си изливайте гнева на детето, наказвайки го.

Ако чувствате, че детето наистина много ви е разстроило и гневът просто ви задавя, опитайте да се успокоите, да дойдете на себе си и да наказвате със "студено сърце". В противен случай детето ще приеме наказанието като несправедливо, незаслужено и в душата му ще остане обида.

  • Трябва да наказвате веднага, на момента.

Детето трябва да знае, че ако направи нещо забранено или лошо, наказание ще последва веднага и това ще го спре.

  • Винаги обяснявайте за какво наказвате.

Ако детето не разбира за какво го наказвате, първо, ще продължи да прави същото и на второ място, отново ще сметне това за обида, сякаш просто сте си излели на него гнева. По-късно дори може да започне да си отмъщава. Вместо това, трябва да изглеждате в очите му справедлив и любящ родител, което ще формира в него допълнително уважение към вас.

  • Бъдете последователни: наказвайте единодушно и винаги за тази постъпка.

Ако майката наказва за нещо, а таткото не, децата ще продължават да постъпват лошо, но при татко. А ако мама ги е „наобрала” – ще избягат при тате, оплаквайки се. При тези ситуации се подкопава авторитета на поне един от родителите. Ако ще наказвате, да речем, за разхвърляните играчки през няколко пъти, детето винаги ще се надява, че "днес няма да ме накажат" и смело ще продължи да ги разхвърля.

  • Наказвайте, но обичайте!

Когато наказвате децата си, това понякога води до сълзи. Те са разстроени, обидно и болно им е, къде да потърсят утеха в това състояние? Е, разбира се при мама! Дори ако сте ги наказали лично и потърсят утеха пак при вас, винаги ги вземайте на ръце, бършете сълзите им и казвайте: "Ти направи нещо лошо и затова си наказан/а, но аз те обичам. Но, ако отново направиш нещо подобно – пак ще бъдеш наказан/а".

  • Не наказвайте детето, ако не е направило нещо нарочно и даже е било водено от най-добри намерения.

Например, вашето дете е разпиляло брашното из цялата кухня, защото се е опитало да направи мекички за мама! И какво получава за тази инициатива вместо очакваната благодарност! Подобни мерки могат изцяло да убият в него желанието да прави каквото и да е добро за семейството и близките си.

  • Предупреждавайте предварително, че ще наказвате.

Детето се ражда като бял лист. То не е запознато с правилата на този свят, с правилата в семейството, дотогава докато не му ги покажете. То не знае, че някоя негова постъпка може да ви разстрои и да се разглежда като лошо поведение, ако никога не е чувало за това. Когато моята по-голяма дъщеря беше малка, тя отиде с шейната на пързалката и, естествено, цялата стана „олеле”. Първото ми желание беше да я нашляпам, но след това ме спря мисълта: но аз никога не съм ѝ казвала, че така не бива да прави, как ще я накажа сега? В края на краищата вината е моя, че не съм предупредила и затова сега тя е със скъсан и мръсен гащеризон. По-късно ѝ обясних, че така не бива и ако това се повтори, ще я накажа. Но, слава богу, тя така и не се появи повече в подобен вид.

  • Винаги наказвайте, ако сте обещали или заявили.

Родителят трябва да е авторитет за детето си. Ако сте обещали и не сте наказали, ще означава за детето, че първо – мама не държи на думата си (и то просто може да спре да се доверява); и второ – че наказанието понякога може да се избегне (и тогава ставате обект на неговата манипулация). Преди да накажете напомнете: "Ние се разбрахме, че ще те накажа, нали?". Бъдете положителен герой, изпълняващ обещанията си!

  • Не размахвайте пръчка!

Наказвайки, не пречупвайте характера на детето, неговите стремежи, навици, личност и не го унижавайте! (Именно затова имам табу върху публичните наказания). Дайте пространство да се развива неговата воля, лидерство, пълноценната му личност! Детето има право на своето мнение, то има право да споделя с вас виждането си за тази ситуация и може би, ако в този случай не сте прави, да получи извинение от вас и да избегне наказанието.

  • Но не и да се поддавате на натиска на детето (правилата са си правила), иначе то ще ви управлява.

  • Целта на наказанието е разкаяние.

Учете децата си да искат извинение. Покажете, че има изход, ако детето е постъпило лошо (да се извини, да изчисти, да избърше). Това ще помогне във възпитаването на самостоятелност в малкото дете и ще формира в него определена устойчивост на стрес: то ще знае, че всеки проблем може да се реши (и веднага само ще пристъпва към търсене на решение). В някои случаи наказанието не е задължително последствие, може да има и друг изход, а именно възможността да се избегне наказание може да тласне едно дете към „поправяне”. Във всяко правило има изключения. Ако детето „ги е надробило”, но само е отстранило всички последици от тази "попара", не го наказвайте.

  • Сами вие бъдете пример, искайки прошка или извинение.

Не забравяйте, че извинението не означава да се унизяваш, а е показател за възпитаност и уважение към ближния. Опитайте се да изразите и предадете това на детето си.