Животът с деца не се поддава на планиране. И дори дневният режим на новороденото планират не родителите, а го определя самото дете. Трябва ли да успяваме във всичко, дали ще останем щастливи, когато обстоятелствата са ни неподвластни и как ще ни помогнат в това книгите, разказва майката Дария Назимова.
Бях изключително наивна и самонадеяна. Бях на малко повече от 30, млада и силна, мислех си, че ще се справя с живота си и мога всичко. Всичко планирам отрано, рядко закъснявам, умея да подреждам приоритетите си и да осъзнавам собствените си нужди. Поставянето на цели, задачи и планове, ми се струваше очевидно решение на всички проблеми.
Искам свой апартамент – няма проблем. Съставих за половин час два плана на избор с различни бюджети и отчитане на риска и – действай. Възложиха ми нов проект в работата – аз никога не съм се съмнявала и тук, и хайде пак: анализ, планиране, подреждане на приоритетите – приемах всичко като част от живота си и ми се отдаваше лесно. Искам семейство и деца – отлично. Тук също подреждам приоритети, спирам с кариерата, търся работа, която ще позволи да отделям време и на семейството си, и на мъжа си, и на себе си, и на работата си. Страшна съм!
Боже, колко съм била наивна. Разбира се, аз се досещах, че раждането на деца ще донесе корекции в плановете ми, но ми се струваше, че ще се справя, аз умея да управлявам рискове, умея да подреждам приоритети и да бъда гъвкава.
Оказа се, че планирането на собствения живот, когато имаш деца, е сложно.
- Първо, всички мои лични планове и приоритети отпаднаха, а на преден план излязоха интересите на детето, но дори и това не беше най-трудната част. Най-трудно беше да свикна с факта, че плановете на детето се променят през цялото време. Деца – такива са си. Спят тогава, когато те искат, а искат в най-неподходящи моменти.
- На второ място, концепцията „бюджет“ в семейството ми просто изчезна: няма пари – няма бюджет. Планирането на покупките стана просто невъзможно, а лавината непредвидени разходи изпи и без това малкото ручейче от заплатата само на единия съпруг.
- Трето, да управлявам хаоса от вещи стана сложно. Струваше ми се, че ако навреме се освобождавам от боклуците, то редът вкъщи ще се поддържа по-лесно. С децата това спря да работи. С тях се появиха планини от колички, детски столчета, огромни торби с дрехи, които вече са им малки и още повече торбички с такива, които още не им стават. За чистотата забравих бързо. Всяко хранене на едногодишно дете изискваше генерално почистване на дома с химическо почистване на килими и мека мебел. Как да се справя с това?
Когато в живота ми се появи второ дете, което не сме планирали, аз се предадох и признах, че не мога да се справям повече и всичко, което знаех за планирането, повече не работи.
След това тръгнах по проверения път и започнах да търся отговора в книгите. Осъзнах, че се нуждая от алтернативни варианти за подобряване на своята ефективност. И ги намерих.
В семейния живот моят план – това вече не е моят личен план, а истинска работа в екип.
Аз преосмислих отношението си към управлението на времето и живота си и осъзнах няколко очевидни, но универсални и прости истини:
- Трябва да се стремя към щастие и хармония, а не към повишаване на ефективността.
- Няма универсална рецепта за щастие, за всеки то е различно и всеки има своя собствена пътека към него.
- Концентрацията върху една цел в живота е ефективна тактика, но само в краткосрочен план. В дългосрочна перспектива това води до изтощение и разочарование.
- Работата с графика на работещата жена прилича повече на екипен проект, отколкото на изготвяне на личен план.
- Може да не успеете да направите всичко, но може да успеете да направите себе си щастлив.