Когато в живота ми се появи второ дете, признах на себе си, че не се справям

Животът с деца не се поддава на планиране. И дори дневният режим на новороденото планират не родителите, а го определя самото дете. Трябва ли да успяваме във всичко, дали ще останем щастливи, когато обстоятелствата са ни неподвластни и как ще ни помогнат в това книгите, разказва майката Дария Назимова.

Бях изключително наивна и самонадеяна. Бях на малко повече от 30, млада и силна, мислех си, че ще се справя с живота си и мога всичко. Всичко планирам отрано, рядко закъснявам, умея да подреждам приоритетите си и да осъзнавам собствените си нужди. Поставянето на цели, задачи и планове, ми се струваше очевидно решение на всички проблеми.

Искам свой апартамент – няма проблем. Съставих за половин час два плана на избор с различни бюджети и отчитане на риска и – действай. Възложиха ми нов проект в работата – аз никога не съм се съмнявала и тук, и хайде пак: анализ, планиране, подреждане на приоритетите – приемах всичко като част от живота си и ми се отдаваше лесно. Искам семейство и деца – отлично. Тук също подреждам приоритети, спирам с кариерата, търся работа, която ще позволи да отделям време и на семейството си, и на мъжа си, и на себе си, и на работата си. Страшна съм!

Боже, колко съм била наивна. Разбира се, аз се досещах, че раждането на деца ще донесе корекции в плановете ми, но ми се струваше, че ще се справя, аз умея да управлявам рискове, умея да подреждам приоритети и да бъда гъвкава.

Оказа се, че планирането на собствения живот, когато имаш деца, е сложно.

  1. Първо, всички мои лични планове и приоритети отпаднаха, а на преден план излязоха интересите на детето, но дори и това не беше най-трудната част. Най-трудно беше да свикна с факта, че плановете на детето се променят през цялото време. Деца – такива са си. Спят тогава, когато те искат, а искат в най-неподходящи моменти.
  2. На второ място, концепцията „бюджет“ в семейството ми просто изчезна: няма пари – няма бюджет. Планирането на покупките стана просто невъзможно, а лавината непредвидени разходи изпи и без това малкото ручейче от заплатата само на единия съпруг.
  3. Трето, да управлявам хаоса от вещи стана сложно. Струваше ми се, че ако навреме се освобождавам от боклуците, то редът вкъщи ще се поддържа по-лесно. С децата това спря да работи. С тях се появиха планини от колички, детски столчета, огромни торби с дрехи, които вече са им малки и още повече торбички с такива, които още не им стават. За чистотата забравих бързо. Всяко хранене на едногодишно дете изискваше генерално почистване на дома с химическо почистване на килими и мека мебел. Как да се справя с това?

Когато в живота ми се появи второ дете, което не сме планирали, аз се предадох и признах, че не мога да се справям повече и всичко, което знаех за планирането, повече не работи.

След това тръгнах по проверения път и започнах да търся отговора в книгите. Осъзнах, че се нуждая от алтернативни варианти за подобряване на своята ефективност. И ги намерих.

В семейния живот моят план – това вече не е моят личен план, а истинска работа в екип.

Аз преосмислих отношението си към управлението на времето и живота си и осъзнах няколко очевидни, но универсални и прости истини:

  • Трябва да се стремя към щастие и хармония, а не към повишаване на ефективността.
  • Няма универсална рецепта за щастие, за всеки то е различно и всеки има своя собствена пътека към него.
  • Концентрацията върху една цел в живота е ефективна тактика, но само в краткосрочен план. В дългосрочна перспектива това води до изтощение и разочарование.
  • Работата с графика на работещата жена прилича повече на екипен проект, отколкото на изготвяне на личен план.
  • Може да не успеете да направите всичко, но може да успеете да направите себе си щастлив.