Мама е моя и само моя или няколко думи за детската ревност

Моя приятелка наскоро роди второ дете. Аз, като самоотвержена приятелка, реших да помогна с грижите за нейната по-голяма дъщеря Ани. Тя вече е на три години и много, много очакваше появата на по-малкото си братче на бял свят. На всички нас, които добре познавахме семейството, ни изглеждаше, че там няма да възникне никаква ревност към по-малкия.

Ани многократно ни е разказвала как с удоволствие ще къпе по-малкото си братче, ще играе с него, ще го люлее на своята люлка. Цялото семейство много се радваше и умиляваше от това.

Роди се малчуганът. Майката, разбира се, започна да отделя по-голямата част от времето си за малкото момче. Това се забелязваше най-вече при разходките, на които Ани се разхождаше не с любимата си мама, а с мен, баба си, съседи, познати и други близки възрастни. На една от разходките Ани започна силно да плаче, не искаше да отиде да играе с другите деца. Просто беше невъзможно да бъде утешена!

Бях много изненадана, когато Ани каза, че повече не иска братче, че иска да бъде само с майка си, а майка ѝ вече не я обича! Тогава се замислих, а какво точно представлява детската ревност? Как може да се избегне? Как да се напаснат взаимоотношенията в семейството и да не се губи контакт с голямото дете?

Родителите рядко се замислят за детската ревност. Най-често те просто се опитват да стимулират добро отношение към по-малкото дете. Това се прави с помощта на предложения, подаръци, забавления и лакомства. За съжаление това далеч не винаги е ефективно.

Как да разберем, че детето ревнува?

На родителите им е провървяло, ако: децата не се притесняват да изразят чувствата си. Е, словесната им форма обикновено е шокираща. По-голямото дете може да предложи да се подари бебето на някой друг ("На леля А., тя нали няма деца!"), да се изхвърли през прозореца или върне в болницата ("Там ще му бъде добре!"). Не се притеснявайте, едва ли детето ви наистина ще направи нещо лошо, но този признак на ревност не бива да се оставя без отговор!

Паралелно по-голямото дете обикновено по всякакъв начин се опитва да привлече вниманието на родителите: може да поиска да го храни сега само мама, въпреки че преди раждането чудесно и с удоволствие се е справяло с това само, може да започне лошо да спи и да вика вас или да изисква присъствието ви по време на сън, може нарочно да вдига шум, когато го молите да е по-тихо, може дори да удари по-малкото дете или да го захапе. Примери за подобен вид поведение има много!

Можем ли да избегнем детската ревност?

Няколко практически съвета, които ще ви помогнат да постигнете хармония в семейството след новото попълнение:

  • Нека по-голямото дете помага при грижата за по-малкото, ако той (тя) искат. Може дори да изберат някакъв вид дейност, за която да отговарят (да донесат биберон, играчки и други подобни).
  • Не възпрепятствайте общуването между децата! Ако по-голямото дете иска да докосне или помилва по-малкото, не му забранявайте. Не създавайте у дома си идол!
  • Опитайте се да запазите ежедневието на по-голямото дете. Да, не е лесно и изисква помощ от приятели и роднини, а и трябва толкова много време да отделяте за новороденото, но колкото по-малко се промени режима на по-голямото дете, толкова по-малко стрес от промените в семейството то ще усети. Опитайте да запазите разходките, обяда и съня по предишния режим. Детето в никакъв случай не трябва да се отказва от срещи или игри с връстниците си поради появата на бебето!
  • Преместете по-голямото дете в отделно легло или стая преди напускане на болницата. Може би известно време с въпросите за съня ще трябва да се занимае таткото, а не майката. Така няма да се натрупа недоволство, че по-малкото дете е заело мястото за сън на по-голямото.
  • Същото се отнася и за отбиване от гърдата, ако разликата между децата е много малка. Колкото по-рано го направите, толкова по-малки са шансовете за обида.
  • Често след раждането на бебето по-големите деца се изпращат при бабите. Това може да бъде разтълкувано като предателство, затова по-добре помолете близките си да ви помогнат в дома ви (при готвенето, чистенето; да играят, четат или учат с голямото дете; за разходка), отколкото да отделяте детето от обичайното му място. Виновник в този случай децата намират много бързо и вие със сигурност ще познаете кой ще е това.
  • Не се колебайте да проявявате грижа и любов към по-голямото дете, целувайте го и го прегръщайте.
  • За децата си трябва да имате различни мили прякори. Не бива едното да назовавате винаги по име, а другото винаги "котенце".
  • Не забранявайте на по-голямото дете да присъства по време на кърмене, но е по-добре си определете специално място за това и обяснете, че там не трябва да ви притеснява.
  • Давайте за пример семейства с две деца, в които те се разбират добре. Обяснете на детето, че това е много правилно и забавно!
  • Подчертайте важността на ролята на по-голямото дете в живота на по-малкото. Например, акцентирайте на това, че никой не умее така добре да си играе, развлича или успокоява като него.
  • Не наблягайте постоянно, че малкият е малък и затова му е позволено всичко и за него трябва да се осигури най-доброто. Така вие провокирате в по-голямото дете детинско поведение и му създавате комплекси.
  • По-голямото дете трябва да има свое собствено, лично време насаме с майка си. Нека това да бъде, например, когато таткото разхожда по-малкото. Така ще покажете на по-голямото дете, че за вас то е не по-малко важно от малкото и вие сте си все същата – любимата му мама. Само не трябва в това време да се занимавате с готвене или почистване! Отдайте се на приятно прекарване и се забавлявайте с детето: рисувайте, почетете или направете някоя фигура от хартия.

Не бива рязко да ставате строга и принципна майка след раждането. Да, ще стане тежко, но това не е причина да отказвате на по-голямото дете подкрепа и внимание! Вашите деца трябва да са уверени, че като родители сте на тяхна страна, че ги цените и уважавате. Опитайте се да станете приятел за по-голямото си дете и тогава появата на още едно дете в семейството ще премине достатъчно спокойно.