За родителите има толкова малко методи за влияние върху децата – боят е ужасно нещо, да се крещи не бива, така че ревност и конкуренция изглеждат по-малкото зло. Но фразата "Виж Митко, браво на него, а не като теб" може толкова да навреди на детето, че то да израсне тотален неудачник, неподготвен за живота на възрастен. Ето защо не бива да се сравняват децата разказва практикуващия психолог Катерина Демина.
"Миех си на мивката и пеех нещо с пълно гърло. Дойде една от бабите, събра чистите чинии, постоя до мен и изведнъж каза: "Не пей. Нямаш глас. За разлика от Елена!". И си тръгна. Елена е дъщеря на татко от първия му брак, "изгубената принцеса", нейната майка я отведе в друга страна. И при нея всичко е по-добро: тя е по-умна, по-красива, пее, както се оказа, по-добре, и като цяло е самото съвършенство. Аз замълчах и не запях никога повече".
Сравнявайте децата помежду им, подстрекавайте съревнование, избирайте любимци и те ще се разкъсат на парченца само, за да ви угодят. Вие никога няма да позволите? А кой вчера преди лягане назидателно казваше: "Виж, сестра ти вече се е измила и си е легнала, а ти все още се моташ. И затова аз ще почета на нея, а ти си легни сам". Или обратно, в посока към по-голямото дете: "Ами отстъпи на по-малкия, какво, ще се извиниш ли? Той/тя винаги ти отстъпва, не нахалства, не е като теб!".
Не като теб
Сякаш вече сме осъзнали идеята за "всяко цвете е прекрасно по свой собствен начин". Но да се справим с децата си е толкова трудно и уморително, а лостовете за въздействие и власт са толкова малко, че старата добра конкуренция и ревност изглеждат просто по-малкото зло. Похвалете по-голямата си дъщеря за помощта в домакинството, споменавайки, че "ти си ми помощница незаменима, не като тези лоши момчета" и лошото е направено! Момичето отказва да се омъжи за съученик, защото "как така ще оставя маминка сама в този свинарник".
Настройвайте синовете си според степента на успех във всичко, дори и в най незначителните действия като скоростното събиране на пъзела или оправянето на леглото – и повече нищо не е нужно да измисляте. Те просто ще си вземат задачите един друг от ръцете. Вярно, че единият може да попадне в ужасно неприятна история с хазарта и да му вземат всичко, а вторият отказва да прави кариера, защото мрази конкуренцията. Но това ще бъде после, когато станат възрастни, а сега – ще се оправяте, както можете. Колко удобно, нали?
На този принцип – съревнование и конкуренция – са изградени всички успешни и ефективни икономики. Там, където няма финансова конкуренция, настъпва стагнация. Знаейки това, родителите, особено бащите, оправдават своите действия така, че, да речем, подготвят децата за живота им на възрастни.
Битката за любовта
Но има едно, при това съвсем не маловажно обстоятелство. Когато сме възрастни, ние имаме избор, дали да влизаме в конкурентни отношения с други хора или да не влизаме. В края на краищата, човек може да си намери такава работа, в която изобщо да не пресича пътя си с друг. Седиш си, програмираш или рисуваш модели за платове, или правиш торти по поръчка. Да, на пазара със сигурност ще се конкурираш с други производители, но това не е толкова пряко и забележимо. Бориш се не за любов, а за пари. Отчасти за приемане, признание в гилдията, общността, ако я има. А може и да няма общност, просто да се трудиш – и това е всичко.
Често в семейството на децата се налага да се бият за жизненоважния ресурс – родителската любов
Да, при някое дете тези подхвърляния ще го накарат да се стегне, да се напрегне, да положи повече усилия, да се събере и най-накрая да победи тази проклета математика и в същото време да се научи да вдига летвата. Друго, завинаги ще се отврати от всякакви състезания – "все едно, аз и без това винаги губя". Момичетата като цяло предпочитат повече да откриват общото помежду си и да се събират около интересна задача, отколкото да участват в състезания.
Ако толкова сте нетърпеливи и искате да стимулирате децата за постижения, опитайте се да им поставяте индивидуални цели: да научат сложен текст до събота, да си почистят стаята. И да получат награда. А не надпревара със сестра ѝ/му, която така и така е с надарена памет и езикови таланти, така че запомня прочетеното от един път. Но пък тя не може да рисува. Може да се организира конкурс за рисунки – за баланс. И отново противопоставяме децата едно на друго. Никаква братска любов и помощ в такива условия не е валидна.
А може изобщо да не се организират никакви конкурси в семейството, а да ценим и обичаме всеки такъв, какъвто е. И да направляваме, насочваме децата с други методи – чрез интерес, например. Чрез разбиране на собствените им потребности в процеса на разговори.