Помощ при домашните на детето – нужни ли са въобще домашни работи?

„Написа ли си домашните?“

Често домашното става причина за истински битки между децата и техните родители, редовна липса на домашни работи са чудесен повод да се извикат бащата или майката в училище и като цяло това е най-сигурният път към необразованост и неблагополучие. Не е тайна, че българските ученици не могат да се оплачат от липса на домашни, а какво имаме като резултат?

От „Децата ни“ ще предложим една по-различна гледна точка – защо децата трябва да спрат да „пишат“ домашни, а родителите им да спрат да се тревожат за дреболии.

Как правилно да се подготвят децата

Съвместната работа с детето за изпълнение на домашната работа по никакъв начин не се отразява на неговата успеваемост и още повече на нивото на образование. Между другото, този факт е научно доказан. Професор Джералд Льо Тандр от Пенсилванския университет публикува своите десетилетни изследвания, в които нагледно доказва безсмислието на домашни работи за учениците.

Удивително е, но още в XIX век домашната работа е използвана като наказание за учениците. В крайна сметка, какво може да бъде по-лошо от това да лишиш и без това умореното дете от свободно време?

„Детето задължително трябва да има лично свободно време, през което то не прави нищо: от 2 до 4 часа на ден. Тревожни амбициозни родители прекаляват с организирането времето на децата. Частни уроци, курсове, езици, тренировки... И се получават неврози и всички последствия от тях“, твърди психологът Михаил Лабковски.

В Хонг Конг, Тайван и Япония децата получават по-малко количество домашни, отколкото в други страни. Въпреки това, азиатските малчугани излитат до върховете на всички класации и статистики, обирайки медали от различни олимпиади!

Единственият аргумент в защита на домашните: без самостоятелно повторение на предадените уроци ученикът не научава материала. Тогава защо, например, финландските училища са едни от най-силните в света?

„Да се учи в училище, а у дома да се почива!“ – към такава политика се придържат повечето училища във Финландия. Задачата на преподавателя е да даде максимално знания по време на урока, за да не карат децата да работят у дома си повече от половин час след учебния ден.

„Трудно е да се каже кой има повече психологически проблеми – отличникът или двойкаджията. Отличниците, които полагат големи усилия и „изкарват“ своите шестици, са тревожни деца с ниска самооценка, – подчертава още Лабковски. – В отношенията с училището и педагозите вие трябва да бъдете на страната на детето си. Пазете децата. Не се страхувайте от лошите оценки. Страхувайте се от това да се стигне до отвращение към училището и ученето въобще“.

А и безкрайните часове на залягане над учебниците и тетрадките в училище, дъвчейки химикалката, не преминават за детето без следа. Над половин час домашна работа на ден е нездравословен стрес за малкия човек. Такива деца спят лошо и често се разболяват. При това най-сложно е на учениците в началното училище.

Увеличаване на броя на часовете и компетентно, грамотно организиране на учебния процес, може да осигури по-лесно преминаване през цялата програма в училище, така че дори и да се повтори по няколко пъти за по-добро усвояване. Уви, на практика не е така.

За огромно съжаление, повечето от родителите са убедени в противното. Те смятат, че домашното е необходимо за приучване на детето към самостоятелност и дисциплина. И колкото и грижовните родители да се стараят, непосилният обем домашни извиква в децата само негативни емоции и отвращение към учебния процес като цяло.

А вие как смятате, трябва ли да се следи строго детето да пише домашните си или трябва да се даде на малкия човек мъничко свобода? Споделете с нас в коментарите.