В една августовска неделя на 2008 имах уговорка да се срещна с мой познат, който имаше нужда от съвет относно решаване на важен за него бизнес проблем. Човекът живееше в Братислава и се уговорихме да се срещнем в един от малките уютни ресторанти в близост до сградата на операта там. Той дойде с малката си дъщеричка и докато се извиняваше, че съпругата му нямала възможност да поеме грижата за малката, а аз казвах с усмивка, че щом се е случило така, значи така е трябвало, сервитьорката донесе менютата и подаде комплект моливи и рисувално блокче на четиригодишната Катка.
С Йозеф разговаряхме на английски, за да не слуша дъщеря му. Той ме запознаваше в детайли със ситуацията, а аз го изслушвах внимателно, докато в същото време наблюдавах заниманията на малкото момиченце: след като изрисува един лист, тя отвори на страница, на която имаше нарисуван лабиринт, а в двата края на лабиринта се намираха Мечо Пух (на словашки език е Мацко Пуф) и магаренцето Йори. Тя трябваше да намери най-краткия път между двамата приятели и да го очертае.
Детето не умееше да чете и понеже баща му говореше, реши да се обърне към мен с въпрос относно целта на задачата. Прекъснах за момент разказа на Йозеф и обясних на дъщеря му какво се иска от нея – Йори е в беда и Мацко трябва да намери най-краткия път до него, за да го спаси. Йозеф продължи разказа си, а Катка се вторачи за кратко в цялата композиция, след което сграбчи решително молива и уверено очерта най-краткия път между Мацко Пуф и Йори – заобикаляйки лабиринта...
Понечих да ѝ обясня къде греши, но първо си дадох секунда, за да оценя още веднъж ситуацията: в заданието беше написано, че трябва да намери най-краткия път между двамата приятели и думата „лабиринт“ не беше спомената – тя реши задачата правилно, докато аз, с целия си товар от предубеденост, щях да мъча Мечо Пух да минава през лабиринта, а в това време Йори щеше да отиде на небето...
Слушах Йозеф, но в същото време осъзнах какъв безценен урок ми даде това малко дете. Прехвърлях мислено целия си досегашен живот, с всичките трудности и взети решения, и осъзнавах колко много проблеми съм могъл да реша по много по-елегантен начин...
Йозеф ме запозна с цялата ситуация и започна да изброява всичките ѝ възможни решения. За съжаление, пред него се очертаваше много труден избор: всяко възможно решение включваше огромен компромис на солена за него цена...
В момента, в който той приключи с изброяване на решенията, аз му предложих вариант, който той не беше предвидил изобщо. Този вариант не включваше нито един компромис, беше лесен за изпълнение и всъщност му предлагаше възможност да излезе с голяма печалба от този „проблем“.
Йозеф остана много доволен от решението, което му предложих. Повтаряше, че е гениално и се чудеше как изобщо не се бил сетил да мисли в тази посока. Пожела да ме възнагради за помощта ми. Усмихнах се и му казах, че всъщност идеята за решаването на неговия проблем не е моя. И погледнах към четиригодишната му дъщеря.
Тя усети, че говорим за нея, и спря да рисува. Помолих я да покаже на баща си онази страница с анимационните герои. Йозеф съзерцаваше дълго. Очите му се навлажниха. Решението на уж огромния и неразрешим проблем беше само и единствено по силите на непредубеден ум...
Обръщайте повече внимание на децата си и приемайте много сериозно всичко, което те правят и казват. Ще научите много! Помнете, че възпитанието на едно дете е огромна отговорност. Преди да им предадете механично уроците, на които са ви учили, преразглеждайте критично всяка лема и теорема още веднъж и ще осъзнаете, че животът е много по-лесен, отколкото сте си мислили досега. Ако пък по някаква причина идването на децата в живота ви закъснява, не се притеснявайте, а приемете това като шанс да бъдете по-мъдри и по-успешни родители утре.
Разгледайте тази картинка. Сериозно, разгледайте я и помислете дали във вашия живот няма излишни лабиринти и препятствия. Ако има такива, оставете ги на спокойствие и бъдете щастливи!
Автор: Димитър Димитров