На 5-6-годишна възраст детето осъзнава, че смъртта е неизбежна за всеки човек, а следователно и за него. И започва да се страхува, че скоро ще умре или ще умрат родителите му.
Фактът за края
През подобни страхове минават почти всички деца и това е естествен процес. Какво трябва да правите, когато са изправени пред тези страхове? Преди всичко ориентирайте се... в отношението си към смъртта. Какво според вас се случва или не се случва с човека след смъртта му? Разкажете за своята представа, по време на разговора бъдете спокойни, кратки и искрени.
Не лъжете, не заблуждавайте. Пояснявайте на прост, разбираем език (кажете "хората умират", вместо "ние заспиваме вечен сън" или "отиваме в друг свят"). Отговаряйте само на зададените въпроси. Ако не знаете какво да отговорите, така и кажете: "Аз все още нямам отговор, но мисля над него".
Не сравнявайте смъртта със съня (много деца започват да се страхуват, че може да умрат в съня си). Починалият човек не диша, не се движи, не мисли и нищо не чувства. Когато спим, ние продължаваме да живеем и да чувстваме, а нашето тяло да функционира.
"... и аз също ли?"
Когато пред едно дете възникне такъв въпрос, най-добре да се постави акцент върху това, че хората умират в дълбока старост и преди тя да дойде, ще се случат много интересни и важни събития: "Ти ще пораснеш, ще се научиш на много неща (тук е възможно да се изброят различни умения, които ще усвои детето: скейтборд и ролери, да пече вкусни бисквитки, да пише поезия...), ще завършиш училище, ще постъпиш в университет, ще имаш собствено семейство, приятели, работа, децата ти също ще пораснат и ще се изучат, ще работят... Хората умират, когато животът им свършва. А твоят живот е съвсем в началото".
За себе си може да кажете: "Аз смята да живея дълго-дълго, ето утре искам да направя това и това, след един месец – това и това, след една година планирам.., а след 10 години мечтая..."
Ако детето вече знае, че понякога хората умират и в по-млада възраст, трябва да признаете, че това наистина се случва, но повечето хора все пак доживяват до дълбоки старини.
Случи ни се нещо тъжно
Не бива да укривате смъртта, ако е починал някой от семейството. Информирането на детето за тази тъжна новина трябва да е от най-близък възрастен – този, когото детето познава и на когото то се доверява.
Да се започне разговор трябва в такъв момент, когато детето е сито, не е уморено, не е превъзбудено. И го изведете от детската стая! Нека разговорът е на друго място.
По време на разговора се старайте да се държите, може да започнете да плаче, но не бива да се разридаете силно и да се потопите в собствените си чувства. Фокусът на вниманието е върху детето. Желателен е телесен контакт и контакт очи в очи. Трябва да се говори ясно и кратко: "Случи ни се нещо тъжно. Баба почина (пауза)". Паузата е нужна, за да има възможност детето да осъзнае чутото и да зададе въпроси, които навярно ще възникнат пред него. На въпросите отговаряйте максимално искрено, простичко и с достъпни думи.
Реакция на детето може да бъде различна, понякога много неочаквана. Приемете я такава, каквато е. Ако заплаче – прегърнете го, тихо и нежно го утешете. Ако избяга в друга стая – отидете при него след няколко минути и вижте с какво е заето, какво прави. Ако не даде никаква реакция – седнете тихо, мълчаливо до него. След това може да му разкажете какво ще бъде утре, вдругиден. Ако играе – присъединете се към играта и играйте по неговите правила. Ако иска да остане само – оставете го само. Ако се вбеси, разгневи – засилете тази дейност. Когато се изтощи, седнете до него и разкажете за бъдещето. Не се страхувайте от детската истерия, най-вероятно скоро от нея няма да има и следа.
Пригответе му за вечеря любимата храна (но без особени пиршества). Слагайки го да спи, го попитайте: иска ли да оставите включена светлината? Или, може би, да поседите с него, да почетете, да му разкажете приказка?
На първо време
Не избягвайте разговорите за смъртта с детето, не го ограничавайте в избора на книги или анимационни филми, където, според вас, може да има сцени, напомнящи му за скръбта.
На първо време е важно да правите колкото е възможно по-малко промени в обичайния начин на живот. Около детето трябва да са същите хора, играчки, книжки. Разказвайте му всяка вечер за своите планове за утре, съставете график, отбелязвайте и – което е много важно! – извършвайте дейностите. Правете всичко, за да създадете усещането, че светът е стабилен и предвидим, дори и сега, ако в него липсва близкия човек.
Капризност, раздразнителност, агресия, апатия, плач, възбуденост или несвойствена изолираност, игри на тема живот и смърт, агресивни игри в продължение на два месеца – са в норма.
Но, ако след това поведението не стане такова, каквото е било преди загубата, детето продължава да се измъчва от кошмари, уринира в леглото, започне да си смуче палеца, поклаща се, докато седи на стол или право, върти косата си на масури или за дълго тича на пръсти – обърнете се към психолог.
Може да съставите списък с приказки, митове, легенди, житейски истории (или сами да ги измислите), където ще присъства темата за смъртта, разказва се как героите се справят със загубата на близките си, какво се случва с душата след смъртта. Това ще помогне на детето да разбере и да приеме, че светът е устроен така – смъртта е естествена част от битието, но фактът, че всички ние сме смъртни, не прави животът ни безсмислен.
– Детето трябва да разбере, че животът му е даден неслучайно. Някога физическият живот приключва и това е нормално. Важно е да разбере, че всяка негова постъпка ще остане в света под формата на последствия. Така то ще се чувства отговорно за своите действия не само пред другите, но и пред себе си.
Ирина Нелсън, певица