- Виж, твоят брат (сестра, приятел) с удоволствие яде това. А ти защо не искаш?
Детето разбира думите ви така: "Брат ти е по-добър от теб, хайде, давай, не изоставай и също ще станеш добър!"
По-добре обяснете на детето си, че добре разбирате: трябва да мине време преди то да заобича новото ястие. Но не пречи да пристъпи към "изследване" точно сега. По този начин ще му внушите, че то може би ще оцени новото ястие по достойнство!
- Няма да ти дам сладолед!
"Аз никога повече няма да получа сладолед?" – огорчава се детето.
По-добре пояснете, че за всичко си има време и че сладоледът е десерт, който обикновено се сервира след основното ястие. Децата приемат "не", когато те със сигурност разбират защо не могат да получат желаното в момента, и когато разберат в какъв конкретно момент ще получат мечтаното.
- Твърде малко ядеш, вземи още пържоли и само тогава ще станеш от масата.
За съжаление, много родители мислят, че те по-добре знаят колко трябва да изяде детето, за да се засити. Ако говорим за ранна училищна възраст, то например, първокласниците вече чудесно осъзнават и глад, и чувство за ситост. А излишната пържола може да доведе и до проблеми със стомашно-чревния тракт, и до диабет, и, разбира се, до напрегнати отношения с детето ви.
По-добре просто да напомняте на детето си по кое време го очаква следващото хранене. И уточнете дали е сит.
- Всичко ли изяде? Браво!
Детето разбира това така: "Родителите ми ме обичат и се гордеят с мен, когато аз изям всичко до последната троха. Ще изям абсолютно всичко, каквото и да става!"
Желанието да се угоди на мама, да получи любов и одобрение, също може да се превърне в преяждане.
По-добре да не хвалите малчугана за изядения обяд, вечеря, храна и да не насърчавате към консумацията на по-големи количества храна.
- Ще го изядеш, това е много полезно.
"Това е много гадно и не е вкусно", – разбира смисъла детето.
По-добре му разкажете що за продукт, храна е това (говорете всякакви приятности). Че по вкус прилича на ... (нещо, което обича детето). Изследванията показват, че децата са по-склонни да приемат нов продукт, когато научават нещо за него.
- Ако се държиш добре, ще получиш шоколад (вафла, чипс). Ако си почистиш стаята, ще ти приготвя нещо вкусно.
По този начин у децата се изгражда ясен механизъм: "Аз ще направя това, а после ще получа храната като удоволствие и възнаграждение". При хора с подобни поведенчески стереотипи могат да се развият различни хранителни нарушения (отказ от храна – като начин за наказване на себе си, склонност към преяждане – като самопоощрение). Не правете или използвайте храната като награда.
За детето приема на храна трябва да е естествен процес всеки ден.
- Ние не ядем месо (всеки друг продукт), защото това е лошо за теб/нас.
Заключение на детето: "Ако ми харесва това, което е лошо/вредно, значи аз съм лош".
Ако делите всички продукти, храни на добри и лоши, вредни и полезни, хранителният асортимент на детето може да се стесни до невероятни размери. Такива хора впоследствие страдат от хранителни разстройства, зависимости и криворазбрани диети.