Повечето майки са истински грижовни и ангажирани с развитието на своите деца. Полагат огромни усилия да четат специализирана литература по важните теми, касаещи всеки аспект от детското развитие. Осъзнават своята роля в процеса и са истински претоварени с топ-съвети как да постигат по-добри резултати и как да бъдат още по-ефективни в отглеждането и възпитанието.
В резултат, емпатичните мами са психически изтощени и преуморени от премисляне, анализиране, самокритикуване, опитване и най-вече – от проваляне. Защото
пътят до емпатичното родителстване е низ от ежедневни неуспехи.
Няма рецепта за „успешна мама“, защото нито майките са правени по калъп, нито децата пристигат с инструкции за отглеждане. И всяка от нас следва сама да открие „успешната майка“ в себе си, а това не винаги е лесен и безболезнен път. Тъй като няма универсални рецепти, избрах да ви разкажа за важните принципи, с които сами да намирате как да се справяте, за да ви бъде малко по-леко в душите по пътя към себе си и децата си.
„Перфектната мама“ е Щастливата мама
Може би най-травмиращото очакване към всяка от нас е да бъде „перфектна“ майка. И в стремежа си да даваме най-доброто от себе си, дните ни заприличват на безкраен кръговрат от думи като „перфектно“, „идеално“, „най-доброто“. Опитът ми показва обаче, че „перфектните мами“ рядко са истински щастливи жени, макар да правят всичко възможно децата им да са радостни.
От друга страна, щастливите мами си позволяват да пропускат по някоя друга планирана задача. Знаят, че светът им няма да е „идеален“, но пък няма и да свърши, само защото и днес са пропуснали да пуснат прахосмукачката. Те никога не пропускат да видят мъката в душата на детенцето си.
Когато попитаме децата какви искат да бъдат майките им, те почти винаги отговарят „Искам щастлива мама“. Не съм чула дете, което да каже, че иска „перфектна мама“. Нещо повече, когато попитаме коя е най-добрата майка, детето винаги отговаря: „Моята!“.
Изводът е ясен:
Вашето дете има нужда от щастлива майка.
Гледайте по-просто на нещата
С появата на детето се сдобиваме с умения за микромениджмънт и често повишаваме стандартите си за качество. Опитваме се да „подредим“ и себе си, и дома и детето/децата си, без обаче да осъзнаваме каква психическа цена заплащаме за всеки успех.
Добре е да имаме някакви високи лични стандарти, това е ясно. Как се чувстваме обаче когато непрекъснато се вглеждаме какво не сме успели да свършим и дали постигнатото отговаря на очакванията ни? Когато се научим да гледаме по-просто на нещата, добиваме усет за достатъчност.
Мерната единица „достатъчно“ помага да минаваме през деня като правим достатъчно усилия и постигаме достатъчно добри резултати. Полезно е да имаме щадящи очаквания към себе си и децата, защото не е нужно всичко да е идеално. У дома по-важните неща са свързани със „заедно“, „благодарност“, „прошка“ и „хармония“.
Малките, топлички думи са тайните съставки на голямата обич.
И е чудесно да насочваме грижите и емоциите си там, а за всичко останало да следим дали е достатъчно.
Ние имаме отделни тела
Емоциите в дома често се сливат и протичат от човек към човек. Много е трудно да помагаме на децата си да разбират, че не те ни ядосват, а ние се ядосваме на тях. Телата ни не са директно свързани и гневът на мама не е заради гнева на детето. Той е там, защото мама не може да се справя с него.
Полезен принцип в този миг е вярването, че всеки отговаря за себе си. Н3
Отдръпвайки се от конфликта, ние си даваме време да се успокоим, но и си позволяваме слаб самоконтрол – все пак не сме роботи. И е толкова вярно, че понякога просто нямаме повече сили и енергия да противостоим на лошото детско отношение и поведение.
Полезно е за нас самите да си напомняне в такива мигове, че децата провокират в нас нашите слабости като личност. Просто може би ние имаме нужда да подобрим реакциите си. Или пък да променим начина, по който гледаме на ситуациите. А може би ни трябва малко почивка? Във всеки случай, живеем в отделни тела и емоциите на родителите не следва да бъдат емоции на децата.
Самокритиката не е ефективен инструмент, а самонараняващ.
Децата забравят колко са обичани
Обичта у дома е безпричинна, безрезервна и безусловна. Емпатията е връзка „душа-душа“ и там понякога думи няма. Как децата знаят, че мамите ги обичат? Обикновено отговорът е нещо конкретно: че когато мама те обича, тя казва, прави, дава и т.н.
Най-учудващото за майките е когато осъзнаят, че децата понякога забравят колко са обичани. Дори да го напомняме ежедневно, има моменти, в които детското страдание е толкова истинско, че те не помнят, че мама ги обича. Не могат да осмислят, че понякога нашите реакции и правила са форма на „мама те обича“, защото няма как да разберат нашата професия и задача „родител“.
Особено трудно е в конфликтите, при които има борба за надмощие „кой е пръв и кой -прав“. Топлината в отношенията се връща чрез изненадващите реплики, с които даряваме децата си, като например: „Толкова те обичам, дори когато съм ти ядосана“ или „Не бих променила нищо в теб, нищо че днес не ме чуваш“. Опитайте и ще се изненадата от реакцията на почуда в детето си.
Толкова стоплящо детската душа е то да знае, че е обичано просто заради това, че го/я има и че е приемано такова, каквото е.
Децата са чакан подарък
Много деца са така чакани, така изстрадани, а потънали в ежедневните задачи, сякаш забравяме да споделяме това с тях. Колкото и да са трудни отношенията помежду ни, можем да им помогнем да повярват в нашата безрезервна и безусловна обич към тях.
Ключови послания са, че всеки ден сме щастливи и благодарни, че ги имаме, че ги харесваме такива, каквито са, дори когато не сме съгласни с поведението им. Каквито и правила да имате в дома си, на каквото и да държите да научите децата си, помнете, че емпатичната връзка с тях е двупосочна. Преследването на „съвършено“ отношение изтощава и тях, и нас, защото носи усещането, че нещо не ни е наред и трябва да бъдем „поправяни“. А това със сигурност ни отнема от красотата и радостта на общуването у дома.
Понякога емпатията означава да се научим да живеем с нагласата, че е ОК нещо да не е ОК – в нашите мисли и емоции, в дома ни, в поведението на детето. Да бъдем коректив може да бъде изтощително и дистанциращо. Емпатичните майки осъзнават, че са като лепило между отделните характери и работят най-вече в посока да могат с лекота да поддържат ритъма, отношенията и топлината без да бъдат толкова изтощени от усилията.
Обичта между нас е повече от емоция.
Любовта се състои от всички малки неща, които правим, казваме и споделяме заедно през годините. И никак не ни трябва да са „перфектни“, достатъчно е просто да ги имаме в живота и дома си.
За Децата ни написа д-р Юлика Новкова
Д-р Юлика Новкова е приложен психолог, който помага хората да чувстват добре у дома и на работното си място. Вярва, че хората са креативни и иновативни когато усещат смисъл в себе си и усилията си.
Да научите повече и да прочетете други нейни неща можете в julspsychology.com