4 причини защо съвременните тийнейджъри не бързат да пораснат

Научният сътрудник от Центъра за изследване на съвременното детство при Института за образование НИУ ВУИ Александра Бочавер, е провела проучване, при което е установено защо много младежи днес не се стремят към самостоятелност и отлагат важни решения.

1.     Широките възможности и технологични промени дават на тийнейджърите време за размисъл

Както споменава проучването, през 2000 г. американският психолог Джефри Арнет е отделил особен възрастов период между 18 и 25 години. Младите хора на тази възраст вече не са тийнейджъри, но все още не са и възрастни хора. Те не са напълно независими, защото често не притежават собствено жилище и живеят с родителите си. Такива хора имат много възможности да изпробват себе си в различни сфери и малко задължения.

Също така, в XXI век много професии бързо се променят под влиянието на технологиите, това поражда у подрастващите тревожност за бъдещето им, затова те избират пътя на бягство от реалността, обяснява Бочавер. Под влиянието на тази тревожност тийнейджърите отлагат вземането на решения, не си изработват конкретни стратегии, ограничават се до тактики в различните сфери на живота и живеят в настоящето без да мислят за бъдещето.

2.     Състезанието за образование отделя младежите от бита

В съвременния свят всички много ценят образованието, но в много семейства това води до "изключване на детето от решаване на битови задачи". Поради това много от тях се оказват безпомощни в самостоятелния живот: не могат да си приготвят храна, да се изперат или да сменят електрическа крушка. Такава несамостоятелност пречи на израстването, уверява изследователката.

3.     Родителите са престанали да бъдат наставници

Поради огромното разнообразие на различни мнения за "правилното" възпитание и родителство, самите родители често се съмняват в своите действия и съвети, например, по отношение на образованието. Тази несигурност се отразява и на тийнейджърите – родителите вече не са наставници. Според Бочавер на младежите могат да помогнат наставници, по-възрастни от тях с половин поколение.

4.     Появиха се алтернативни модели на зрялост (порастване)

Както уверява изследването, изискванията на обществото към зрелите хора са се променили и са станали по-размити. Например, хората могат да останат инфантилни до 30-35 годишна възраст: да играят компютърни игри, гледат анимационни филми, клипчета и да обсъждат приложения. Но това не им пречи да имат деца и да бъдат отлични родители. Основна черта на порастването днес е гъвкавостта, възможността за адаптиране към променящите се условия.