Няма такива родители, които биха искали детето им да израсне неуверен в себе си човек, вечно губещ и обвиняващ за своя лош късмет целия свят. Накратко казано – неудачник или лузър (жаргонна дума, използвана често днес за неудачник, загубеняк, смотаняк, нещастник). Но психолозите твърдят, че неудачник се става не и без помощта на семейството, а именно при неговото пряко участие. Оказва се, че родителите възпитават неудачник и дори не си дават сметка за това. Ето как се случва.
Лузър – човек, неспособен на постижения. За да се развие в детето това качество трябва редовно и грамотно да се обезценяват неговите успехи. Желателно е също така да го лишите от емоционална стабилност, да му формирате нереалистични очаквания и да осигурите социална изолация. За да ви се получи този ефект със сигурност, предлагаме да се възползвате от нашите съвети.
Прехвалвайте!
Честите и прекомерни похвали са ефективно средство за обезценка, така че смело ги използвайте. Не се замисляйте пропорционален ли е възторга ви на старанието на детето, хвалете и не се стеснявайте. Петокласник е нарисувал криво дръвце и безформено животинче под него? Той рисува картини, достойни за музей. Несвързано съчинение с граматически грешки, което седмокласникът е надраскал за половин час? Страхотно, той е почти Достоевски. С течение на времето сина или дъщеря ви ще изискват все по-голяма похвала, за да се чувстват на висота, а трудоспособността им, обратното, ще започне да пада.
Казвайте на познати, роднини и учители, че вашето дете е гениално
Ако не проявяват подобаващия ентусиазъм, може би е редно да преразгледате отношенията си с такива хора: те явно не са настроени да ви помогнат в отглеждането на истински лузър. Впрочем, от това може да се извлече полза. Обръщайте внимание на детето колко са несправедливи хората към него: "Леля Дидка просто завижда, синът ѝ такива съчинения не може да пише!". "Учителката е глупава, не разбира колко си ни талантлив".
Това ще осигури нужния контраст между възторжеността на родителите и хладния прием в "големия свят".
Вечната обида и претенции към околните при пълно нежелание да се напрягат – един от признаците за истински неудачник. Вие сте на пътя към успеха.
Колкото се може по-често сравнявайте
Ние вярваме, че като родител, мислещ за възпитанието на пълноценен лузър, вие не изпускате повод да сравнявате детето с неговите братя и сестри, съученици, деца на ваши познати. Но това не е достатъчно. Към сравнения от този род в децата много бързо се изработва толерантност – още повече, че по аналогичен начин действат и някои учители.
Сравнявайте дъщеря си или сина си с тях самите. "Преди със същите задачи се справяше лесно! Какво стана с теб?"; "Миналата година рисуваше много по-добре, а сега дори една права линия не можеш да начертаеш!".
За компетентно довеждане постиженията на детето до ниво нула, споменавайте за изоставените хобита и способности, които не са получили развитие. Ако детето ви донесе отлично написано есе, въздъхнете: "Да, не е лошо. А на китарата нещо съвсем спря да свириш".
Преди всяко начинание създавайте предчувствие за предстоящия неминуем провал
Можете да направите това с помощта на безкрайни тревожни въпроси, съмнения в бъдещия успех и, разбира се, предречена катастрофа: "Ти си разучила всички движения в танца, нали? Не забрави ли точно последната стъпка? Ох, не знам утре как ще се справиш. На репетицията всичко обърка! Чувствам, чака ни срам".
Знак за „напредъка” ви ще стане отказ на детето от всяка инициатива, конкуренция и състезания. Поздравления, то вече е почти завършен лузър.
Не забравяйте да изразите съмнение и в неговите социални умения
Синът ви със светнали очи ви преразказва история, която му е казал негов приятел? Изсумтете: "За всичко лъже този твой Мартин, това не се е случило. А ти като шаран си се хванал".
Съобщете, че сте видели най-добрата приятелка на дъщеря си, която си бърбори задушевно с друго момиче."А дали не обсъждаха точно теб? Хихикаха се нещо неприятно. Струва ми се, че тази Пламена не ти е приятелка". Когато детето закономерно остане без приятели, драматично попитайте: "Е, какво, никакви приятели ли нямаш? През цялото време си все сам/а".
Не позволявайте на детето да се чувства компетентно и способно на успех
Това е най-важното във възпитаването на неудачник. След всяко постижение в никакъв случай не му позволявайте да се наслади на победата. Вдигайте летвата по-високо, изисквайте повече. Напомнете му какво още не е направило. Например: "Спечели шахматен турнир, разбира се, това е страхотно. А какво става с доклада по география? На г-жа Стефанова ѝ е все едно кого си матирал".
Подгответе почвата за бъдеща емоционална изолация
Казвайте на детето, че никой няма да го обича така, както мама и татко. Другите деца тайно му завиждат. Приятелите са ненадеждни: днес са с него, а утре ще го предадат. На тийнейджъра не забравяйте да напомняте, че на момичетата (момчетата) не бива да се доверява – те са лъжливи, егоистични, използват и отиват при друг. Така детето ви окончателно ще се отучи да се доверява на хората и ще бъде завинаги привързано към вас. Поздравления! Достигнахте целта. Сега то е истински неудачник.