Всички ние сме губили поне веднъж в настолните игри.
Когато едно дете започва да губи (дори на „Не се сърди, човече“), то започва да хвърля из стаята пионките, изисква промяна на правилата и е обидено. И родителите в този момент могат още повече да влошат ситуацията. „Децата ни“ разказва как да се държат възрастните, за да донесат игрите удоволствие за всички, а не стрес.
Всъщност, с поведението на детето в такава ситуация всичко е наред. Обидата и гневът са абсолютно нормални чувства. Всичко, което трябва да направите, е да помогнете на детето да се справи с тях. Децата се учат как да контролират емоциите си, гледайки родителите. И ако мама или татко преживяват бурно всичките си грешки, едва ли може да се очаква, че детето ще реагира спокойно на неуспеха. Но може (и е важно) да му се обясни, че да губиш изобщо не е страшно.
1. Създайте комфортна обстановка
Изберете правилната игра и подходящата компания. Ако синът ви последните десет пъти е обърнал игралното поле с любимата ви игра, тогава, може би, вашите вкусове все още не съвпадат и по-добре да се откажете от тази настолна игра (поне засега). А ако на масата има мамина приятелка, която не спира да бърбори и това не се харесва много на детето, може би си струва да отложите играта за по-подходящо време.
В същото време ако детето играе с дечица от детската градина или училище, загубата може да бъде един милион пъти по-обидна. Опитайте се да изберете неутрална настолна игра, с играчи, с които детето ще се чувства максимално комфортно и място, където то се чувства защитено, уверено и спокойно.
2. Не се ядосвайте и не се карайте на детето
Избрали сте играта: да речем, че е "Монополи", на всеки играч са раздадени парите и картите – и изведнъж детето има неуспешно хвърляне на заровете и попада на нежелано поле. Майката е прикована от ужас: сега ще започне. И под акомпанимента на детския плач, сама може да загуби контрол над себе си. Това прилича на разходка по заледена улица: детето се подхлъзва, майката вика: "Сега ще ти помогна" и тутакси сама пада.
Важно е възрастните да остават спокойни по време на игра, каквото и да се случи, и предварително да се приготвят за сълзите и виковете. Честно си отговорете на въпроса „Какво чувствате, когато детето се гневи?“ – безпомощност, срам, гняв. Най-важното, не забравяйте, че то нервничи не заради недостатъци във възпитанието. Това е неговата естествена реакция.
За да се научите сами да владеете емоциите си, има едно отлично упражнение. Представете си как ще изглеждат вашите чувства, ако могат да се видят. След това си представете чекмедже, в което можете да ги поставите, затворете го и не го ползвайте по време на играта. Това работи безотказно.
3. Съчувствайте му
Да запази спокойствието на будистки монах – това е половината от битката. Остава да подберете правилните думи, за да успокоите детето. Например: "Знам, ядосваш се, че не спечели трета поредна игра. И това е напълно нормално". Или: "Разбирам какво чувстваш в момента" – и избройте тези чувства. Вие сами можете да се превърнете в контейнер (чекмедже) за емоциите на вашето дете. Можете дори да си представите как чувствата му се насочват към вас, а след това заминават някъде в пода и се разсейват.
Непременно обяснете на детето, че резултатът от играта нищо не означава и да губи не е лошо. Нека то да разбере: отношението към него не се променя, в очите на родителите си то все още е най-доброто и талантливото. И е загубило, само защото далеч не всичко в игрите зависи от неговите действия.
4. Правилно реагирайте на играта
Цялото семейство играе дадена игра, но нещо се обърква. Колкото по-често детето с невнимателно движение разваля цялата кула, толкова по-приказливо и весело става. А пък татко, внимателно изградил поредната кула, възторжено възкликва: "О, да! Отново съм на коня!" – понякога дори нарочно парадира и се шегува. Но, ако детето още не се е научило да контролира своите емоции, то най-вероятно на него това няма да му е смешно.
Като цяло, когато спечелите – не скачайте до тавана от бурна радост. Покажете на детето, че винаги имате предвид и неговите чувства. Но и загубите не се считат за края на света. Посмейте се на себе си, когато за пореден път започвате с пионката отначало, а на глас кажете, че все пак играта ви се получава. И не забравяйте: за да се учи, на детето е достатъчно просто да ви наблюдава.
5. Хвалете за успешни ходове или победа
Най-накрая детето печели. Но вместо похвали, родителите за пореден път напомнят за миналите му неуспехи: "Е, трябваше ли да ревеш миналия път?", "Ето че можеш, когато поискаш". Другата крайност – с каменни лица се преминава към следващия кръг. Опитайте се да намерите златната среда. Не се стеснявайте да казвате на детето „браво“, „победител“.
За да носи играта удоволствие, е нужна мотивация. Покажете на детето, че играта не е само победи и загуби, но и удоволствието от процеса на общуване с близки и приятели. Тогава и на вас, и на детето настолните игри ще започнат да носят неподправено удоволствие.