Д-р Бенджамин Спок – история на хуманиста, учителя и революционера

Д-р Бенджамин Спок – история на хуманиста, учителя и революционера

На 2 май 1903 г. е роден педиатърът, психолог-хуманист и педагог Бенджамин Спок, чиито книги и идеи за отглеждане на деца са оказали влияние върху няколко поколения.

"Уважавайте децата си, те в края на краищата са хора и също са достойни за уважение", – този призив се подхваща от милиони хора.

Бенджамин Спок е първият педиатър, който използва психоанализата, за да разбере нуждите на децата и да опише правилния подход към родителството. През 1946 г. той издава култовата книга „Грижи за бебето и детето“, която все още е един от най-големите бестселъри в историята на САЩ.

Спок изненадва обществеността със своя революционен призив към родителите, твърдейки: "Вие знаете много повече, отколкото ви се струва." До него отглеждането на детето се базира на принципите на строгост и изработване на дисциплина.

Лична история

Бъдещият лекар е роден на 2 май 1903 година в семейството на адвокат. Баща му не е особено общителен, а майка му отглежда децата си в строгост – за всяко провинение тя можела да изпрати в ъгъла и никога не съжалявала. След училище Спок постъпва в Йейл в катедрата по английска филология и литература. Но по-късно той се премества в медицинския факултет на Йейл, а след това се прехвърля в Колумбийския университет, откъдето през 1929 г. излиза дипломиран педиатър.

През 1928 г. Спок се жени за Джейн Чейни, след което брачния му живот протича спокойно, заобиколен от двамата си синове и съпруга.

Бенджамин е работил като детски лекар в клиника, след което открива лична педиатрична практика, с която се занимава 11 години.

В резултат на работата си Спок стига до заключението, че повечето от родителски оплаквания за здравето на бебето са свързани не с медицински проблеми, а по-скоро с психологически: смучене на пръста, неспокоен сън, истерия, отказ от хранене, трудности с привикване към гърне. Интерес към тези проблеми подтиква доктора за изследване на детската психология и повлиян от идеите на 3игмунд Фройд, той премина курс по дидактически анализ.

Идеите на лекаря са базирани на това, че решението на детските проблеми трябва да започне с родителските трудности.

„Грижи за бебето и детето“

През 1946 г. книгата на Бенджамин Спок „Грижи за бебето и детето“ взривява обществеността. Тиражът на книгата не трябвало да надвишава 10 хиляди копия, но само за първата година са продадени 750 хиляди копия, а по-късно книгата е преведена на 42 езика.

В книгата си Спок твърди, че най-важното нещо за детето е не строг режим, стриктна „почасова“ грижа и възпитание на канони, а родителската любов. Педиатърът вярвал, че ако опазите детето от разочарования, създадете около него положителен микроклимат, тогава то ще порасне свободно, спокойно и уверено.

Книгата „ГРИЖИ ЗА БЕБЕТО И ДЕТЕТО“ буквално отрича традиционната система на образование, а д-р Спок е поканен да работи първо като консултант по детска психиатрия, после в университета в Минесота става асоцииран професор, около 4 години е бил ръководител на отделение по детска психиатрия в университета в Питсбърг.

Смяна на възгледите

Съвсем скоро Спок установява, че благодарение на неговите книги родителите изпадат в крайност, разбират неговите принципи твърде буквално, в резултат на което предоставят на децата пълна свобода.

До 40 милиона деца, родени през 1950-1960 години са възпитани "по Спок". По-късно лекарите го обвиняват, че именно той е виновен за създаването на поколението на дългокосите хипита, които са израснали в атмосфера на всичко позволено.

Във второто, преработено издание на своята книга (1957 година) Спок прави акцент на родителския авторитет във възпитанието, а в третото обръща внимание на дисциплината и разумните рамки на поведение, които за детето трябва да установят родителите.

Д-р Бенджамин Спок – история на хуманиста, учителя и революционера
Спок твърди, че най-важното нещо за детето е не строг режим, стриктна грижа под час и възпитание в канони, а родителската любов.

Разобличаване

До ден днешен е забележителен фактът, че въпреки че е израснал, според собствените му думи, в страх от родителите си, а след това и към всички, Бенджамин Спок в книгите си предлага на милиони родители начин за възпитание на деца точно обратен на този, по който са го възпитавали. Често е упрекван в рязка смяна на възгледите, въпреки че самият той твърди, че никога не се е отказал от принципите на хуманизъм и любов към децата.

По-късни събития са довели едва ли не до разобличаване на "системата на д-р Спок". Развод с жена му, нов брак, признанията на синовете му, а и на самия педиатър изиграват не най-добрата роля в кариерата на доктора. Един път той си спомня, че "никога не ги е целувал (синовете си), когато са били малки".

Спок умира на 15 март 1998 г. на 94 годишна възраст. В историята той остава като известния в цял свят лекар-педиатър, обществен деятел, пацифист и активен участник в антивоенното движение в САЩ, автор на 13 книги, олимпийски шампион по академично гребане, а също и като човек, който се кандидатира за президент на САЩ през 1972 година.

Коментар на експерта

Анна Х., психолог:

– Идеите на д-р Спок със сигурност са актуални и до ден днешен. Основната идея, която той разкрива за нашето общество: майката трябва да умее да чувства и чува детето си, тъй като те имат връзка. Освен това, една майка може да мисли и да взема решения самостоятелно. Важна и новата идея в момента на излизането на първата му книга, че полът на един родител не е толкова важен. Д-р Спок ни донесе идеята, че за детето са еднакво важни и майката, и бащата, и в същото време става въпрос именно за любов, а не за строгост и спазване на правилата.

При това няма смисъл да теглите вашето дете всеки ден, а термометърът за къпане може да се изхвърли – достатъчно е да пробвате температурата на водата с лакът.

Основните спорни моменти са в това, че детето е просто човек, не му трябва нищо специално, освен същото, което е необходимо и на нас, възрастните, всеки ден от живота ни. Може би му трябва само малко повече внимание. И като цяло възпитанието не е рутина, а повече любов и удоволствие. Но проблемът е, че много от тези принципи на възпитание се тълкуват като "правилата не са необходими". Това съвсем не е така и това е объркване – най-големият "минус" на книгите на Бенджамин Спок.

Вторият момент – това е кърменето. Тази тема се превърна в "червена лампа" на д-р Спок. За да снеме тревожността при майки с проблеми в тази област, той предизвика у някои читатели усещането, че "можете изобщо да не кърмите".

Друг постулат, че педиатърът не е единственият и основен авторитет, а след него и учителят, между другото, също са доста спорни и неясни.

В същото време той прекалява с бихевиорално-когнитивния подход в кърмаческата възраст. "Ако вашето дете е вече на месец, а иска нощно мляко, аз не бих бързал да му давам", – в тази фраза е главната заблуда на лекаря. Той смята, че удовлетворявайки основните нужди на детето си, може да го разглезите. Това отчасти се дължи на факта, че през 40-те години в Америка се е смятало, че ако храненето не е "под час" могат да се развият заболявания на стомаха. Днес е доказано, че това е погрешно схващане.

В същото време четейки родителите намират за "минус" системата за възпитание на Спок, при която всичко е позволено и без система. Работата е там, че изключителната строгост и стриктна дисциплина в живота на детето е проява на насилие към него. Ето ви един прост пример: всички съпровождащи медицински процедури (прегледи, клизми, измерване, ваксини) се възприемат от психиката на детето като насилие. Но ние не можем напълно да предпазим детето си от лекари и всичко, свързано с тях. Някак смекчаваме всичко това и продължаваме да го правим. Важно е умението да се комбинират мекота и дисциплина, да се възпита у детето чувство за вътрешни и външни личностни граници и достойнство. Как да се намери баланс между любовта и строгостта? За това говорят много теории за възпитанието, съществуващи днес.

Но най-важното, в което д-р Спок някога е бил пионер за нас: възпитанието на детето е преди всичко вниманието и близък контакт с него. Всичко останало е след това. Никакви строги мерки, никаква златна дисциплина не ще донесат нищо добро, ако детето няма с кого да говори за своите фантазии.