Идеалната майка не съществува, потвърждават психоаналитиците

Психоаналитикът и психиатър Мари Лион-Жулиен 15 години изучава връзката между майка и дъщеря. И стига до заключението, че една жена трябва да разбере връзката с майка си, за да изгради собственото си бъдеще.

Освобождавайки се от връзката с майка си, получаваш свободата да бъдеш себе си.

Отношенията с майката

Проблемите на жените са пряко свързани с взаимоотношенията с майката в детството. Дори ако те не са били благополучни и са носили страдание, бидейки възрастен, дъщерята несъзнателно се стреми към същия такъв сценарий във връзките с мъжете.

Сексът не касае майките!

Не посвещавайте майка си в подробности от своя интимен живот. Коментарите, одобрението или критиката на майката разрушава сексуалността на дъщерята.

Майките се страхуват от повторение на собствените им грешки от децата. Но страховете, забраните и ограниченията в сексуалния живот на майката не дават на дъщерите да разкрият своята женственост.

Нежеланието да се носи отговорност.

Недостатък или излишък на родителска опека в семейството пречат на момичето да се сблъска с реалността и забавят хармоничното му развитие.

Симон дьо Бовоар: „Някои жени предпочитат зависимостта от напрежението в истинския живот. Зависимостта от другия, от съпруга, им помага да избегнат стреса, но трябва да се разбере, че мъжете нищо не ни забраняват, ние сами възпрепятстваме себе си в това да се възползваме от толкова желаното от нас право да бъдем свободни. Но за да се възползваме от тази свобода, ние трябва да се научим да носим отговорност за собствения си избор“.

Неудовлетвореността от живота се предава от майка на дъщеря.

Страдащата майка не оказва на дъщерята нужното ѝ внимание, не ѝ дава усещане за сигурност и достатъчно самочувствие. Дъщерята обвинява себе си за майчините несгоди.

Ревнивите майки имат ревниви дъщери.

Трудно преживявайки порастването на дъщерята, майката не иска да я види съблазнителна, тогава тя трябва да се запита защо това предизвиква у нея недоброжелателност и ревност.

Уверената в себе си жена, знаеща цената си, не се бои от съперничество нито от страна на майката, нито от страна на дъщеря си. Ревността на непълноценните жени-майки прави дъщерите ревниви жени, те живеят в усещането на постоянна напрегната конкуренция.

Страхът от самотата.

Здравата личност понася нормално самотата. Но, ако момичето намира радост и удовлетворение само до майка си, то в зряла възраст ще се чувства изгубена без нея.

Фобии – следствие на зависимост от майката.

Ако майката прекалено се притеснява, държейки детето близо до себе си, не му позволява да открива, опознава света и тогава то става зависимо от майка си.

Страхът от неизвестното в детството може да стане фобия в зряла възраст.

Гневните жени.

Гневът на детето – това е обида от липсата на майчина любов. Лишеното от любов момиченце ще се обижда и критикува всички, боейки се от отхвърляне.

Страх от преследване.

Строго възпитание, унижение, присмех, обезценяване на дъщерята отключва механизъм, водещ до мания за преследване и враждебност към самата себе си.

Анорексия и булимия.

Момичетата, които са твърде силно свързани с майката, са прекомерно взискателни към себе си и чувствителни към мнението на околните.

Тяхната болка и протест срещу родителските желания се изразява в отклонения по отношение на храната.

Отношенията между родителите.

Ако бащата не е уважавал майката, тя е била пасивна жертва и не е реагирала, тогава дъщерята възпроизвежда в отношенията си този модел.

„Аз правя всичко за теб, а ти си неблагодарна!“

Жена, жертваща всичко за децата си, по-късно ще се държи като обидена с тях, прехвърляйки отговорността за собствените си нещастия.

Тази объркана, разочарована и тъжна жена няма да се радва на успехите на дъщеря си.

ЗАЩО Е ТОЛКОВА ВАЖНО ДА СЕ ОСВОБОДИТЕ ОТ МАЙКА СИ?

  1. Правейки добро на другите, укрепвате уважението към себе си и не позволявате на натрупания гняв да ви унищожава отвътре.
  2. Упреците и грешките не дават да обикнете себе си. Приемайки себе си, приемате и другите.
  3. Причината за страданията ни е в детството, а не в другите хора.
  4. Давайки, нищо не очаквайте в замяна, иначе ще бъдете вечно неудовлетворена.
  5. Приеми себе си такава каквато си и спри да търсиш майчиното одобрение, позволи си да говориш за майка си това, което мислиш.
  6. Да достигнеш усещане за собствената си ценност, отношения на равнопоставеност и взаимно уважение ще можеш само, отделяйки се от майката.
  7. Престани напълно да се подчиняваш на мъжа си. Стани независима и позволи на дъщеря си да направи същото.
  8. Прояви внимание и интерес към детето си, изслушвай го. Стреми се то постоянно да се развива и да придобие независимост от теб.
  9. Истинската личност на детето ще се развива, ако майката го подкрепя и смята за самостоятелно.
  10. Спри да гледаш на майка си през очите на дете. Каквото и да е тя, научи се да виждаш нейните предимствата и недостатъци.
  11. Запознайте се с историята на майка си и се постарайте да се разберете причините за поведението ѝ.

Както е написала Симон дьо Бовоар: „Това е самозаблуда – да мечтаеш чрез детето да можеш да получиш топлина, високо самочувствие, тоест всичко това, което не са дали на самия теб. Всяка жена може да придобие всички тези блага, достатъчно е да бъде способна да желае добро на другите, не мислейки за собствената изгода; жената трябва да излезе извън собствените си ограничения. Безусловно, майчинството е достойна цел, но има и други цели, не по-малко достойни.“

А какви са били вашите отношения с майка ви? Има ли между вас зависимост или вражда? Разкажете в коментарите за своя опит и споделете, ако е била полезна статията, с майка си, дъщеря си и приятелите.