Метнал си се на баща си! – повече не е аргумент и генетиката го доказва

Когато в семейството се появи дете, всички роднини започват веднага да определят кое в него е от бащата, кое от майката, че и от бабите и дядовците. Понякога всички тези предположения са напълно рационални, а понякога коренно нарушават всички закони на генетиката. Време е да се хвърли светлина върху тези факти и най-накрая да се внесе яснота за всичко това.

Редакцията на „Децата ни“ ще сподели с вас няколко удивителни и истинни факти от света на генетиката.

Генетични особености

За начало да изясним какъв цвят очи ще има бебето в зависимост от цвета на очите на родителите. Няма да е лесно да се разбере вероятно, защото на това влияят не само цвета на очите на родителите, но и на всички прабаби и прадядовци.

Например, има много често срещано погрешно схващане, че на родители с кафяви очи задължително ще се родят деца с кафяви очи. Но това не е така. При тях е напълно възможно да се роди синеоко дете, особено ако близки роднини са имали очи с друг цвят. Има няколко закономерности, които работят със сигурност.

  1. Ако мъжът и жената са със сини очи, то с вероятност от 99% детето им също ще бъде със сини или светло сиви очи. И само 1% вероятност те да бъдат зелени.
  2. Ако при единият родител очите са сини, а при вторият зелени, то при детето има равни шансове за двата цвята.
  3. Ако и двамата родители са със зелени очи, то 75% е вероятността детето да е със зелени очи, 24% – сини и само 1% да са кафяви.
  4. Комбинация от кафяви и сини очи дава равни шансове на единия и другия цвят на очите.
  5. Ако единият родител е с кафяви очи, а вторият със зелени, то 50% вероятност детето да е с кафяви очи, 37,5% – със зелени и 12,5% – със сини.
  6. При кафявооките родители в 75% от случаите ще се роди кафявооко дете, в 19% – със зелени очи и само в 6% от случаите – синеоко.

А сега най-интересното – на всички са известни изразите: „Целият си на баща си!“, „Одрала си кожата на майка си!“, „На баща си се метнала!“ и други в този смисъл. Така че, хайде да видим как умствените способности на децата се предопределят от техните родители. Генетиката не лъже!

  1. Умът не се предава от баща на син. Само от майката.
  2. Но има и плюс – ниският интелект от бащата също не се предава на сина.
  3. Дъщерята също ще наследи половината от умствените способности от баща си.
  4. Синът наследява интелекта от майка си, която го е наследила от баща си.
  5. Ако бащата е гений, то неговата дъщеря ще е наполовина толкова умна колкото него. А синът ще бъде същият гений.
  6. Жените по-често притежават високо ниво на интелигентност, но по-рядко се раждат гении.

Разбира се, това е само теория, и проучванията в тази област все още продължават. Например, Робърт Лерке твърди, че значителна част от детския интелект зависи от Х-хромозомите и тъй като при жените те са две, те по-често предават интелектуалните способности на децата. Въпреки че много оспориха тази хипотеза.

Друго интересно проучване е провел „Отделът по медицински изследвания и социални науки“ в Глазгоу. Те установили, че нивото на интелигентност (IQ) при младите хора в средна възраст (до 35 год.) се различава само 15 пункта от IQ на майката.

Това е интересен феномен, – се казва в доклада на шотландските учени. – Ние сме свикнали да считаме, че гените на бащата и на майката при равни условия участват в създаването на нов живот. Но се оказва, че има области, в които доминират майчините гени. Точно както има области, където първа цигулка играят мъжките гени“.

Мъжете не бива да се разстройват по този повод, защото техният принос не е маловажен, особено в емоционално отношение. И винаги си заслужава да се помни, че наборът от качества, с които сме родени, далеч не са всичко. Детето също трябва да се възпитава и да се развиват в него тези вродени качества или да се придобиват други. С цветът на очите трябва да се примирим, но пък, виж – умствените способности винаги може да подобрим.