Как да развиете в детето социална интелигентност – 7 съвета от психолог

Как да развиете в детето социална интелигентност – 7 съвета от психолог

Успех в живота често постигат хора, от които това не се очаквали нито учителите, нито родителите. "Хулиган, безделник, тройкаджия" изведнъж се оказва много по-успешен от своите съученици, които цялото си детство са изкарали над учебниците. Ключът не е в "случаен късмет" или "щастлива съдба", а в социалния интелект. От това доколко е развит зависи нашата социална адаптация, способност да разбираме хората и в крайна сметка успеха.

Социалната интелигентност, за разлика от официалната (формалната), може да се развива. И не е лошо да се започне да се прави още от ранна възраст. Как именно?

1. Обърнете внимание с кого и как общува детето

За начало трябва да заемем максимално обективна позиция и да погледнем кръга на общуване на детето. Къде и с кого прекарва свободното си време? Има ли реални (а не виртуални) приятели, с които редовно се среща, ходи им на гости? Има ли възможност само да избира приятелите си? Или ние провеждаме прецизна ревизия на запознанствата му и в опит да го предпазим от лошо влияние забраняваме да общува с "неравни", "лоши" момчета и момичета? Може ли то да излиза от трудни ситуации, да разрешава конфликти или тича за помощ при родителите си?

2. Разширяване на кръга на общуване на детето

Ограничавайки контактите на детето, ние затормозяваме развитието на социалните умения. Растейки, то навлиза в света, без да разбира как да живее в него и как да си взаимодейства с хората, които живеят в този свят. На тренировките по айкидо има едно правило: всеки спортист трябва да отработи един и същ похват с максимално количество спаринг-партньори, защото с всеки един от тях ще бъде малко по-различно – спортуващият се научава да вижда силните и напипва слабите страни на противника, приравнявайки се до неговия ръст, тегло, скорост, но в същото време да намира своите предимства. Ето защо детето трябва да общува с хора на различна възраст, с различен материален статус и културно ниво. То трябва да отработва и развива своите социални умения.

3. Получаване на опит в различни социални ситуации

Отношенията с хората винаги са риск. Всички ние сме различни, на някого вие се харесвате, други дразните и отблъсквате. Някой може да се отнася към вас доброжелателно, а друг злобно. За пълноценното развитие на децата са необходими непредвидени, неочаквани, понякога дори противоречиви, конфликтни ситуации. Опитът от попадане и изход от такива ситуации помага да се изработи социален имунитет. Детето влиза в конфликт – не бива да бързаме да раздаваме правосъдие кой прав, кой крив. По-добре попитайте какво се е случило и заедно обсъдете как може мирно да се разреши конфликта и как да се държи в бъдеще.

4. Използвайте социални тренажори

Дори ако детето се вози само в кола с личен шофьор, то за него е полезно от време на време да се повози на автобус, метро, тролей или трамвай. Пътуването в обществения транспорт е добра възможност за отработване на социални умения. Въпреки привидната си простота, дори умението правилно да си намери място се изработва постепенно. Кое от тях счита за добро? Това, което не пречим на друг и никой не ни пречи на нас, откъдето добре се вижда какво се случва покрай нас. Задачата "да се промъкне между хората" се решава много по-лесно, ако се обърне към съседните хора с думите: "Ще слизате ли сега? Може ли да мина!". Детето чрез собствения си опит се учи, че думите са много по-ефективни от грубото натискане.

5. Да се научи да спазва границите в общуването

За успешното социално взаимодействие, детето е много важно да се научи да разбира къде са границите на личното пространство на другите хора и да се старае да не ги нарушава. Това се отнася особено за границите на непознати хора – на обществени места, на улицата, в ресторанта, в самолета, влака. Например, детето с писък се носи из пицарията, ресторанта от маса на маса – трябва да го спрете и да му обясните, че пречи на всички. А ако не разбере, трябва да последва наказание. Изисквайки спазването на външните граници, ние самите даваме импулс за формирането на вътрешен самоконтрол, тоест умение да владее себе си, да се справя със своите импулси, емоционални пориви.

6. Научаване да разбира своите чувства и чувствата на другите хора

Животът поставя пред детето задачи, за изпълнението на които е необходимо да се сблъсква с хора с различни възгледи, ценности и характер. За да се справя успешно с тези задачи, трябва да умее да разбира и предвижда поведението на другите хора, да оценява тяхната мотивация, намерения и да определя на кого може да се довери и на кого не. Но често ние самите не знаем какво чувстваме – обида или гняв, досада от себе си или завист към друг, радост или удовлетворение. Умението да разпознаваме чувствата си е много полезно. Само когато се научим да разбираме своите чувства, ние можем да се научим да съчувстваме, т.е. да разбираме и чувствата на другите хора.

7. Научете детето адекватно да реагира в различни ситуации на общуване

В света на големите хора на детето ще му се наложи да решава само проблемите си, да си отвоюва място под слънцето, да определя кой е приятел и кой не. Къде се налага да отстъпи, къде е нужно да преговаря и да прави компромиси, къде активно да настоява на своето и директно да изразя своето мнение. За това в арсенала на детето трябва да има много способи за реагиране и справяне с различни ситуации. Колкото по-разнообразен е опита на детето, толкова повече репетиции е имало то и по-убедително ще играе спектакъла, наречен "живот".