Синдром на сребърната лъжичка – детето има всичко, а не е щастливо

В Youtube се появи нова тенденция "Разопаковане" при видеата: родители заснемат видео как децата им разопаковат подаръци.

Барби-балерина, костюм на фея, комплект детска козметика, говорещ кон-пони, комплект за оцветяване – това е само малък списък на това, което може да получи едно дете. На един празник! И дори не винаги в чест на празника. Малките принцове и принцеси могат редовно, просто така да намерят на сутринта до креватчето си цели планини играчки.

Хората, работещи в социалните служби, отдавна говорят, че на децата в домовете не са нужни подаръци от спонсори, а значим възрастен, ментор, наставник, който редовно ще следи за съдбата на детето и ще участва в развитието му.

А ето за синдромът на сребърната лъжичка при децата, които живеят в семейства, не се говори много. Освен това, този синдром се проявява не само при деца, чиито майки и бащи печелят милиони. Подаръци, не отговарящи на нивото на благосъстояние, правят на децата си практически всички съвременни родители.

В книгата "Нашите бедни/богати деца" психологът Марина Мелия разказва какви "подаръци" ние всъщност правим на детето без да му отказваме нищо.

1) Ситуация: покупка веднага при поискване

  • Действителен "подарък": неумение да се чака

Фрустрация – състояние на човек, който не е в състояние да задоволи желанието си. При детето опитът от изпитване на неудовлетвореност е напълно необходим: то трябва да разбере, че неговите прищявки няма да се изпълняват винаги и от всички. Ако никой нищо никога не му е отказвал, ако то никога не е преживявало чувство на неудовлетвореност (фрустрация), то няма да се развива като личност.

Когато децата получават всичко "просто така", те не се чувстват взаимовръзка между собствените си усилия и успеха. Те не са в състояние да си представят далечни цели, поставени за седмица, месец, година. Да си мечтаят, представят себе си като актриса, будеща аплодисменти или ръководител на огромна компания, раздаващ заповеди наляво и надясно, те ще могат, но да предприемат нещо за реализиране на своята мечта – няма да са способни.

2) Ситуация: "Искаш Барби с розова коса? Ще ти намеря дори и под земята да трябва да вляза!"

  • Действителен "подарък": допаминова клопка

Учените са провели маса изследвания, за да разберат защо ние, например, безкрайно скролваме в социалните мрежи, отново и отново правим залагания в казино, обикаляме по магазини, купувайки каквото ни падне или прекарваме часове гледайки сериали. Оказва се, че за всичко е виновен невромедиатора допамин.

Ние от собствен опит знаем какво е да влезем в допаминова клопка. Често, достигайки желаното, ние дори не получаваме удоволствието, към което така сме се стремели, а точно обратното – изпитваме чувство на опустошение. Допаминът не носи удоволствие, неговата цел – да ни накара да предвкусваме предстоящото удоволствие и да продължаваме опитите да получим това, което ние така страстно желаем и затова ние не можем да спрем.

3) Ситуация: "Ние разбираме, че тази детска играчка от витрината не се продава, но детето много я иска. Готов съм да платя"

  • Действителен "подарък": инфантилност

На автомобилно изложение в Женева млад мъж вижда нов модел и в него веднага избухва желанието: "Искам!". Когато му съобщават, че това е концептуален модел и той не се продава, младият човек изпада в ярост, вдига скандал и дори удря един от задържалите го приятели. В такова състояние той може да извърши и истинско престъпление. От автосалона е изведен с полиция.

По-късно, седейки с приятели в ресторант, той така и не успява да обясни защо му е тази кола. В поведението му няма никаква логика, само една мощна, неуправляема, импулсивна реакция на ярък дразнител – "искам това, което виждам, и го искам точно сега".

Защо 25-годишният мъж се държи като тригодишно дете, на което не са купили играчка? Защото той винаги е получавал всичко, което е искал – без никакви условия, отсрочки, позоваване на обстоятелства. И като възрастен той дори и за секунда не допуска мисълта, че неговото "искам" няма да бъде задоволено веднага. В този момент целият свят за него се свежда до конкретната вещ, като че ли от нея зависи животът му.

4) Ситуация: "Ние винаги сме ти купували всичко, което искаш, но вече стига! Защо са ти толкова много играчки?"

  • Действителен "подарък": самоубийствени (суицидни) наклонности

Нерядко разглезените деца, които се сблъскват с отказа, започват да изнудват родителите, а понякога шантажът преминава в демонстративни опити за самоубийство: "Ето сега тогава ще поплачете, ще съжалявате, че не го купихте, не давали".

Така петнайсетгодишното момиче, дъщеря на преуспяващ финансист, живее в прекрасни условия, изпива огромна доза сънотворно заради това, че родителите ѝ не са ѝ купили поредната рокля. Тя е видяла в интернет Виктория Бекъм в луксозен тоалет и иска същия, при това до събота, за да го облече за рождения ден на приятелка. Родителите този път пренебрегват нейните изисквания: „Имаш в гардероба двайсет необличани чисто нови тоалета“. Тя е обидена, затръшва вратата и отива в стаята си. А след два часа я откриват гълтаща вече втора опаковка хапчета.

5) Ситуация: времето, прекарано в общуване с детето

  • Действителен подарък: способност да обича, да цени чуждия труд, да разбира другия, да се стреми и постига целите си

Аз понякога давам на клиентите си такава задача: сметнете колко време прекарвате в пряк контакт с детето. Не тогава, когато цялото семейство отидете на ресторант, а то седи на масата, забило поглед в своя таблет. И не в театъра, когато заедно гледате към сцената. И не на закуска, когато между задачите подхвърляте: "Е, как е в училище?“ и не дочаквайки отговор, тутакси се затичвате по своите дела. Имам предвид само тези случаи, когато седите един до друг и разговаряте, слушате, обсъждате нещо емоционално.

Резултатите са невероятни: оказва се, че някои общуват с детето си само за няколко минути на ден, а понякога не разговарят изобщо, а при други общуването се свежда до връчването на поредния дежурен подарък, ходене в пицария, ресторант или на публично събитие.

А какъв подарък ще изберете вие за детето си?