Родителите се оплакват, че децата им растат пасивни – не се интересуват от нищо, не ги увлича нищо, ярки емоции изпитват само от прости удоволствия – примитивни филми, компютърни игри, пазаруване, състезания с автомобили. Човек, в който не е възпитавана способност да действа самостоятелно, без ръчкане, не може да се справи със собствената си скука, животът му е скучен и сив.
Какво да се направи?
- Не претоварвайте детето. Не го тласкайте към прегаряне. Стана модно така да се планира живота на едно дете, че то да няма нито минута за "глупости". Графикът му е запълнен до точка и запетая – ако не си пише домашните, то се занимава със спорт, учи езици, развива творческите умения, учи дисциплини, които не са включени в учебната програма. Уви, твърде строгият график, режим задушава всяка инициатива. Детето трябва да има време да поскучае, да потърси занимание, което му е на сърце, да опита нещо различно и да осъзнае какво му харесва и какво не.
- Да му се даде правото да решава само. Във всяка възраст детето е способно все за нещо вече да прави избор само – да му купите зелената фланелка или червената; първо да се поразходи, а след това да си подготви уроците или обратното; да пътува на почивка на лагер с деца или с възрастните на море. Родителите трябва да зададат рамка, за да е детското решение безопасно и разумно – не може през зимата да тръгне на разходка без палто и не е добре да се пристъпи към домашното задание в полунощ. Но в очертан контур децата трябва да се научат да избират още от ранни години.
- Отслабете контрола. Не трябва да висите над главата на детето постоянно, да коментирате, да поправяте, да критикувате или дори да хвалите всяка постъпка на детето. То се нуждае не от алгоритъм и набор от подсказки, не от формирането на условни рефлекси за "правилни" и "неправилни" действия, а от практика в намирането на решения и изход от задънена улица, ситуации, опит от грешките, разочарованията и пробивите. Мъдростта си възрастните е добре да оставят настрани, трябва то до всичко да стигне само.
- Поддържайте го дори в спорните увлечения, хобита. Ние искаме детето да изучава китайски език, а то избира бокс? Не бива да го „удряме през ръцете“, а да го поддържаме, дори ако сме сигурни, че там нищо няма да се получи. Нека се опита, да пробва: на първо място, ние може да грешим, второ, детето има нужда от опит и неправилни решения. И, ако сме били прави, няма нужда да злорадстваме, а напротив, да настояваме да не захвърля твърде рано започнатото – детето във всеки случай ще придобие полезни умения и ще закали характера си.
- Намерете и отбелязвайте силните страни на детето. Успехът съпътства тези, които се занимават с неща, които ги увличат и за които имат способности. Детето не винаги вижда в какво му е силата – родителите могат да му подскажат и в същото време да му помогнат да придобие увереност в себе си. Опирайки се на своите способности и таланти, развивайки ги, детето ще постигне повече, отколкото, ако се концентрира върху това, в което е слабо, надявайки се да достигне до средно ниво. Не е възможно да бъде отличник във всичко – човек трябва да избира.
- Не накърнявайте личността му. Възпитанието е невъзможно без критика. Всички ние сме живи хора, понякога емоциите експлодират и в яда си, неочаквано можем да наговорим много обидни думи. Това е нормално, но има едно табу – не бива да критикувате личността на детето, трябва да се говори за конкретните действия. Ние не говорим за това, че то е такова или онакова, а за това, което то е направило не както трябва. Не "ти си тъп и безмозъчен!", а "Ти се обърка, невнимателно си прочел задачата, затова и погрешно си я изпълнил", или не "Какво да те правя!", а "Ти не си помислил за последиците от своя избор, сега трябва да поемеш последствията".
- Показвайте на детето си, че го обичате, дори и в случаи на неудачи и провали. Ако се целиш в нещо по-значително, задължително правиш грешки, получаваш синини и удари. Дори и малко поражение е сериозно изпитание за детето. В този момент не само пада самочувствието му, то се страхува, че ако не отговори на родителски очаквания, тогава няма да е любимо, да го обичат, ще го отхвърлят. Да събере сили и да опита отново ще е по-лесно, ако до него има хора, които го обичат, просто защото ти си си ти, няма да сипват сол в раната и винаги ще бъдат на твоя страна. Нашата безусловна любов е мощна подкрепа, помагаща на детето да реализира своите способности и таланти в най-пълна степен.
