Разхождах се на детската площадка с моя син и видях чудо на природата – квадратно дете.
Квадратното дете не се разхождаше и движеше. То седеше на една пейка на края на площадката.
Това беше момче, на вид седем-осем години.
Докато синът ми се ровеше в пясъка, опитвайки се да се закопае до врата, аз намерих време да общувам с геометричния феномен.
Седнах до него.
„Наред ли е всичко при теб? Защо не си играеш с другите?“ – попитах аз. След раждането на сина ми постоянно бях загрижен за всичко и всички. Чувствах се длъжен да бъда татко на всички. Емпатията към непознати деца е едно от тях, най-малкото.
„Имам 5 минути. Няма да успея“, – отговори квадратното момче.
„Е защо, какво има после?“
„Флейта айкидо рисуване английски“, – изстреля детето в телеграмен стил.
„И на теб харесва ли ти?“
„Да, да! На мен много много ми харесва“, – бързо измърмори квадратното момче и заби пръсти в пейката. А острите му рамене станаха още по-остри.
“Ама какво седиш, ние вече закъсняваме! – не успявайки да стигне до нас, започна отдалече да вика жена под пара видимо, с кривящо се лице. – Тръгваме!“
Жената под пара скочи към нас, хвана моя събеседник за раменете и го поведе. Тя го отнесе от детската площадка като картонена кутия, като хартиен стенд, рекламиращ идеалното момче.
От квадратното дете отгоре стърчеше флейта, а отдолу изпадаше айкидо-то.
Но едва ли момчето е станало квадратно само от това. Най-вероятно, за неговите седем-осем години в него вече са успели да напъхат цяла библиотека – права, в пълен ръст. А рисуването и английския са натикали най-отгоре.
Погледнах към своя полузаровен в пясъка син. Той беше все още кръгъл, без ъгли.
Изведнъж се сетих, че преди гледах по телевизията предаването „Най-добър от всички“ за необикновени деца. Там в една от техните истории на две години дете говореше много гладко, за завист на някои възрастни. В този момент към мен се затича почти тригодишния ми син и протягайки играчка, каза: „Това гом“. „Не гом, не е гом, а гном! Гном!!!“ – прошепнах аз, почти плюещ отрова от яд.
Майко мила. И, се запитах, с какво аз съм по-добър от жената под пара.
Аз бях морално готов да превърна сина си в следващия Голям, изкуствен човек, призван да изкупи татковите грехове пред Идеала, Франкенщайн, съшит от моите най-ослепителни неврози.
Нека по-добре бъде кръгъл глупак, отколкото черния квадрат на Малевич, в който не прониква светлина.
Имам познати в телевизията.
Ще говоря с тях.
Ще предложа да се направи нормално шоу от живота.
Да се преустанови тази порочна вундеркиндщина, перфекционизъм и оквадратчване на нашите деца.
Нормално шоу, в което децата ще събарят всичко, ще се препъват, няма да знаят латински, ще се бутат, блъскат, послъгват и няма да могат да пеят, ще забравят, ще се отегчават и забъркват каши. Обезателно ще забъркват каши.
Ще предложа да се направи нормално шоу – „Най-лош от всички“.
За човешки деца. За тези, които са кръгли по природа.
Олег Батлук