Защо едни деца, когато не са съгласни с нас, се бунтуват или се подчиняват, а други се опитват да ни манипулират?
Изкуството на манипулацията
В класа ви сигурно е имало поне едно момиче, което по невероятен начин винаги получава добри оценки, без да е особено усърдна и прилежна ученичка. А в приятелството ви тя винаги се е оказвала права. Извърта винаги да е виновен опонента, на когото при това се налага дълго време да се извинява. А, ако някой се опита да ѝ покаже позицията на друг човек, отговорът е един: "Ако знаеш какво ми е!". И – страдалческо лице. Прекрасна манипулация, нали?
Да, всички ние манипулираме. Но някои деца постигат желаното с капризи или послушание. А други прибягват до жалостивост и, ако не постигнат целта, започват да плачат, гледайки на родителя като смъртен враг. Картинката се допълва от жалостив поглед, предизвикващ у околните чувство за вина. А чувство за вина обикновено никой не иска да изпитва и всички се опитват бързо да се избавят от него. Страдалческите хлипания, подхвърлен на реплики "нищо не искам, нищо не ми трябва", поглед пълен със сълзи – и ето, вече сме готови да изпълним желанието на детето. Само и само то да си върне радостта от живота, а от нас да си тръгне чувството за вина!
Недетска игра
Известният психолог Ерик Берн в книгата "Игрите, които хората играят", е описан един вид манипулация, която се нарича "Вижте какво направихте с мен". Това е класически модел на жертва с подходящо поведение. Да си жертва е много удобно: достатъчно е да се вмени на околните чувство за вина и те на свой ред ще направят това, което искате. Освен това, много хора попадат в истинска психологическа зависимост от жертвите. Най-вече тези, които са възпитавани да са много съвестни и винаги са давани за пример: ето тези хора в никакъв случай не могат да си позволят да бъдат виновни за нещо.
И така позицията на жертвата помага на детето успешно да получава добри оценки при състрадателни учители (в решаващ момент може да започне да плаче или да намеква за ситуацията у дома, за лични преживявания). Може да удържи победа в спорове, дори и да не ги започва ("ако беше на мое място, щеше да разбереш..."), да направи така, че родителите да купуват желаното.
Кой е научил детето на такова поведение? И как да се пресече тази манипулация в зародиш?
Великата сила на подражанието
Мили родители, именно вие сте тези хора, които показват на детето модели на поведение. Едно дете взема, попива и пренася във външния свят, модели и конструкции на взаимоотношенията, видени от вас. Така че търсете "виновниците" за детските манипулации сред членовете на семейството. Кой може да бъде?
Психолозите твърдят, че в повечето случаи такъв модел на поведение като трофей преминава от поколение в поколение. Това се случва, когато в едно семейство живеят баба, майка и баща с дъщеря им. И за момичето от детството се рисува картината на съдбата на жертвата. Това се изразява в излишния драматизъм на бабата, която понякога, когато говори с майката или бащата, може да чупи ръце и да казва: "Защо съм заслужила това?! Почакайте, още малко остана". Майката, жената заема същата позиция (която идва при нея по наследство) и активно използва фрази по адрес на бащата: "Душата ми взе", "Животът ми провали". Посланието е: аз съм прекрасна, а ти дойде и направи с мен нещо ужасно. Ти си виновен!
За да отърве дъщеря ви от съдбата на жертва, започнете със себе си – анализирайте какво и как говорите. Поемате ли отговорност за случващото се върху себе си или сте свикнали да прехвърляте този товар от околните? Виждате ли в роднините, близките (системата, правителството...) източник на всички злини? Жал ви е за самия вас? Когато самите вие съумеете да спрете тази игра на "жертва" на обстоятелствата, този тип поведение с течение на времето ще спре и изчезне и при детето.
"Аз съм малък!"
Съвсем доскоро в семейства, където има баба, е култивирано специално отношение към детето. Именно бабите често съжаляват децата и се отнасят към тях през призмата на съжалението: "Той е такъв малък, слабичък, бледичък, беззащитен и гладен". Гафът на този подход е, че така детето, освен манипулативно поведение (точно така – "аз съм толкова малък!"), изгражда и класическо самосъжаление и възприемане на себе си. Такива хора цял живот са готови да бъдат малки и нещастни. А не трябва да съжалявате детето, а да го научите на състрадание, милосърдие. Както се казва в една книга „да нахраниш гладния с риба – това е съжаление, а да му дадеш мрежа и да го научиш да лови риба – милосърдие".
Специално възприятие
Има деца със специална визия и чувства за света. Те имат повишена чувствителност към всичко, което се случва. Те са плачливи, раними и тревожни. Такова дете може да не опитва да ви манипулира, а да плаче, защото изпитва остра несправедливост. "Защо всички, всички получиха шоколада, а аз не?" – това свойство на личността не трябва да се променя или да се изкоренява. Към такова дете трябва да бъдете внимателни и да не предизвиквате тревожни ситуации.
На взаимоотношения с други хора детето се учи в семейството, това е неговият микросоциум. Създайте за обучението му необходимите условия и сами станете негов достоен пример. И не забравяйте: каквото вложите, това и ще получите години по-късно.