Независимо, че детето пее фалшиво „Зайченцето бяло…“ и „Мила моя, мамо…“ и не му се „намира“ музикален слух; независимо от това, че няма къде да поставите пиано и бабата не може да води детето на "музика"; въпреки факта, че детето е на английски, испански, плуване, актьорско майсторство и т.н... Има основателни причини всичко това да се преодолее и въпреки всичко да учи музика, и тези причини трябва да се знаят от съвременните родители:
- Да свири – това значи да следва традицията. Музика са учили всички аристократи. Музицирането – това е блясък и шик, апотеоз на светските маниери.
- Музикалните занимания възпитават воля и дисциплина: да се отдадете на инструмента е нужно постоянство, редовно и без прекъсвания. През зимата и през лятото, в делници и празници. Почти със същата упоритост, с която шампионите тренират в спортната зала. Но, за разлика от героите на спорта, свиренето на пиано не може да ви счупи нито врата, нито крак, нито дори ръка. Музиката – това е възпитание на характера без риск от нараняване и травми.
- Занимавайки се с музика, детето развива математически способности. Мисли пространствено, за да попадне на правилните клавиши, играе с абстрактни звукови фигури, запаметява нотен текст и знае, че в музикалната пиеса е като в математически доказателство: нито трябва да махаш, нито да добавяш! Не случайно Алберт Айнщайн е свирил на цигулка, а професорите по физика и професорите по математика в Оксфорд съставляват 70% от членовете на университетския музикален клуб.
- Музиката и езикът са като братя-близнаци. Те са родени един след друг: по-голяма е музиката, после е вербалната реч, и в нашия мозък те продължават да живеят в съседство. Фрази и изречения, запетаи и точки, въпроси и възклицания има и в музиката, и в речта. Свирещите и пеещите по-добре говорят и пишат, запомнят по-лесно чужди думи, по-бързо усвояват граматика. Любителите на музиката – Тургенев и Стендал, Пащърнак и Толстой, Русо и Ролан, всеки от които знае не един чужд език, препоръчват на всички бъдещи полиглоти да се занимават с музика.
- Музиката е структурна и йерархична: големите произведения се разделят на по-малки части, които от своя страна са разделени на малки теми и фрагменти, състоящи се от малки фрази и мотиви. Психолози са доказали, че малките музиканти, ученици на известния Шиничи Сузуки, дори да не са преуспели твърде много в развитието на музикалния си слух и памет, са изпреварили своите връстници на ниво структурно мислене. Музиката води директно към висините на компютърните науки; не случайно фирмата Microsoft предпочита служители с музикално образование.
- Музикалните занимания развиват умения за комуникация или както днес ги наричат комуникативни умения. За годините на обучение детето-музикант се запознава с галантния и приятелски Моцарт, самоувереният и атлетичен Прокофиев, мъдрият и философски настроен Бах и много други различни музикални персони. Свирейки, на него му се налага да се превъплъти в тях и да предаде на публиката техния характер, начин на усещане, глас и жестове. Вече едва ли не остава една крачка до таланта на бизнесмен, за когото най-важното е да намира общ език с хората.
- Музикантите са сърдечни и едновременно мъжествени. Според психолози музикантите-мъже са чувствени, а музикантите-жени са устойчиви и твърди по дух, колкото и мъжете. Музиката омекотява, но, ако иска да успее в нея, човек трябва да бъде мъжествен и смел.
- Уроците по музика ще научат децата „да са винаги в срок“. Музикантите по-малко се страхуват от страховитите думи deadline – срок за завършване на работата. В музикалното училище не може да прехвърлите за утре или за седмица напред изпитите по гами и класическия концерт. Положението на артиста на сцената учи на максимална готовност да си „по поръчка“. Дете с такъв опит няма да се притесни на сериозен изпит, интервю при кандидатстване за работа и отговорна презентация. Музикални занимания в детството са максимална издръжливост и артистичност за цял живот.
- Музикалните занимания възпитават едни малки „Цезари“, които умеят да правят много неща наведнъж. Музиката помага да се ориентират в множество едновременни процеси: така че, четящият от листа пианист прави няколко неща едновременно – спомня си за миналото, гледа в бъдещето и контролира настоящето. Музиката тече в свой темп и четящият от листа не може да спре, да си даде почивка, да се отпусне и да си поеме дъх. Музиката учи да се мисли и живее в няколко посоки. На детето-музикант ще бъде по-лесно да тича по няколко жизнени пътеки и навсякъде да бъде първо.
- Музиката е най-добрият път към успех в живота. Защо? Вижте позиции 1-9. Не е чудно, че музикално минало са имали много известни личности. Вижте успешните хора във всяка област и се заинтересувайте в детството си не са ли се занимавали с музика, дори и не за дълго, дори и без особено желание? Разбира се, занимавали са се. И като грижовни родители ние имаме основателни причини да последваме техния вдъхновяващ пример.