Знаете ли какво? Тийнейджърите не казват нищо особено. Те искат просто да ги уважавате и да им се доверите!
Помолихме да събере тези съвети едно познато момиче, което наскоро излезе от юношеството и все още си спомня своите преживявания. Всички героини и герои от историите са истински, но заменихме имената им – не всички искат да бъдат разпознати.
Не е нужно да разбирате!
Соня, 16 години: Ако не разбираш нещо в моите интереси и предпочитания – не се напрягай. Просто приеми и признай, че това е важно за мен.
Каква е разликата между дрехите на тийнейджъра и музиката, която слуша? Ако детето е здраво, учи и като цяло е добре, тогава нека спокойно гледа своите тикток, анимета и боядисва косата си във всички цветове на дъгата.
Не сравнявай и бъди справедлив!
Мила, на 13 години: Ако мама се кара, то в 9 от 10 случая отново аз съм виновна за нещо. А сестра ми (тя е на 12) майка ми винаги хвали, дори ми я дава за пример. В същото време сестра ми също забравя да измие чиниите и приписва решенията на задачите по математика от интернет.
Да, децата на всяка възраст правят нещо нередно и дори мамят. Но моля, всеки път, когато искате да укорявате нещо тийнейджъра си или да го сравнявате с някого, попитайте се: справедливи ли сте към него?
Дай ми шанс да изживея живота си!
Катя, 17 години: Мама винаги ми казваше, че трябва да се уча, за да не бъда като нея. Тя не е образована и работи като санитар в болницата. Самата аз осъзнавам, че образованието за мен е единствения начин да се измъкна от тук и въобще да се установя в живота. Но мама много искаше да наблягам на математиката и да стана счетоводител. А аз обичам езиците. Стигнах до нервна криза, докато обясня на майка ми, че във факултет за чужди езици мога да постигна повече, отколкото в икономическия.
Да, всичко е толкова често повторяемо – дайте на децата сами да определят своето място в обществото, не ги правете инструмент за изпълнение на вашите нереализирани мечти! По-добре ги подкрепете в това, което те самите искат. Важно е.
Бъди ми майка, опора и подкрепа. Но не и приятелка!
Лара, 15 години: Мама ме е родила рано, тя е била малко под 30 години и не изглежда да се чувства като майка на почти възрастен човек. Не е лошо, че слушаме една и съща музика и се обличаме от един магазин. Всичко е наред. Приятелките дори завиждат. Но понякога мама не вижда границите. Не искам да слушам истории за първата ѝ целувка, да я водя на клуб или просто да седим с момичета!
Страхотно е, когато сте на една вълна с детето си, добре е, че поне наистина го разбирате, но все пак оставете границата между личния си живот и личния живот на детето ви. Бъдете майка, а не Приятелка!
Същото важи и за бащите и тийнейджърите момчета! Не споделяйте сексуалните си успехи със синовете си, а в скейт парка си струва да ходите със сина си само когато е още малък и според правилата не може да бъде там без възрастни.
Уважавай личните ни граници!
Юлия, 15 години: Майка ми работи в един офис с майката на някой си Дидо. Надявам се никога да не го срещна. Знам твърде много неща за него, които не искам да знам. Подозирам, че Дидо знае твърде много за мен. Още малко и ще пуснат в социалките снимка на негова пъпка и косми на моите мишници.
Обсъждането на лични въпроси с външни хора е най-малкото неудобно и като цяло обижда вашия тийнейджър. Ограничете това, това е некултурно. И потърсете в Гугъл какво е шерентинг.
Дай ми възможност сам да вземам решения и да нося отговорност за тях!
Любена, 19 години: Погледни детето си. Да, да, това здраво чело, което се е забило в джаджата си. Кой от целия опит, който е придобило, е резултат от собствените му решения? Даваш ли му възможност да се спъне и стоиш ли зад гърба му, само за да го подкрепиш и поддържаш, докато се съвзема и се вдигне? Колко от решенията, които е взел, си вземела "на нож” и колко пъти си му обяснявала реакцията си?
7. Татко, чуй ме...
Хей, татко, аз всъщност съм тук!
Не, татко, завърших трети клас преди пет години. И не, няма нужда да ми завързваш връзките за първия учебен ден!
Можеш да се опиташ да ме научиш да слагам червейчето на кукичката. Може би ще ми хареса. Във всеки случай си струва да опиташ.
Веднъж на всеки три години да проверяваш бележника ми не означава, че следиш постиженията ми. Защо просто не попиташ мама как се уча?