Спомняйки си своя детски кухненски опит, мога да кажа с пълна увереност: децата задължително трябва да се привличат в кухнята. Много родители се опитват да занимават детето с куестове, различен вид занимания извън дома (танци, уроци по рисуване, майсторски работилници, актьорско майсторство и т.н.), а ето – развитието и социализацията са ни под носа. Умението да се готви е един от базовите навици, водещи до самостоятелност. Нима има нещо по-забележително от дете, което може да нахрани себе си или поне правилно да стопли и сервира за себе си храна.
И така – какво ни или по-скоро им дава съвместния престой в кухнята?
Децата, които участват в приготвянето на храната, развиват свои вкусове, а и предпочитат пълноценна храна пред полуфабрикати.
Всички сме виждали деца, които не ядат нещо, защото не е нарязано. Не пият, защото там плува нещо. Сърдитко Петко-вци. Това е може би защитен механизъм чрез съмнение: „А подходящо ли е това ястие специално за мен. Аз не съм видял/а как се приготвя, от какво се прави.”
Вземете детето си на пазар с вас, предварително обсъдете какво ще се готви и как ще го готвите. Позволете му да избере домати за избрано от него ястие, оставете го да нареже тези домати така, както то иска и най-вероятно то няма да се откаже от собствения си шедьовър. Обсъждайте в процеса на готвене какво още може да се сложи – като курс по творчество, но в реални условия. Показвайте как различни вкусове се съчетават един с друг. Дайте му да опита различни варианти. Възможно е да се изненадате, че детето ви обича нещо за което дори не сте подозирали.
Умението да се готви храната дава усещане за съпричастност, принадлежност към семейните дела и увереност на детето в собствените му сили.
Особено сред връстниците. Спомням си, когато бях на 8 години и сама направих палачинки. Изгоних всички от кухнята и сама „хвърлях” палачинките, обръщайки ги с чугунени тигани. Исках да покажа, че и аз помагам, аз също мога, на мен може да се разчита. В училище на въпроса какво съм правила вчера, аз театрално завъртах очи и казвах, че съм си правила палачинки сама, ей така от скука.
А един ден, празнувахме рождения ден на съпруга ми и наши приятели не взели със себе си шестгодишната си дъщеря Диана, защото не искала. По време на вечерта чух разговор, Диана разказваше на майка си, че си е сварила макарони и настъргала върху тях сирене, погледала анимационен филм и сега ще си ляга. И точно така е било – тя сама си е сварила макарони. Горди ли са родителите с такова дете? Безусловно. Даже аз съм горда, че я познавам.
Участието в пазаруването – това е финансова грамотност.
Детето трябва да види, че продуктите струват пари, не изникват у дома като сапунени мехури. Че освен енергийна стойност, имат и парична стойност. Че към тях, не само към хляба, трябва да се отнасят с уважение, да не се играе с тях, да не се повреждат и изхвърлят, ако са годни за консумация. Това е възпитание на уважение към даровете на природата и на човешкия труд, в това число и родителския.
Децата, които готвят вкъщи с родителите си, са по-добре информирани за здравословното хранене, отколкото техните връстници, които не го правят.
Майка ми винаги ме хранеше сутрин с овесена каша и да я приготвям също ме караше. Така че за мен не е нещо необичайно да се консумира такава закуска. И това ми е достатъчно, аз знам за ползите от бавните въглехидрати. Децата, които готвят с родителите си научават за полезните свойства на продуктите директно от извора. Може да им се показват по-елементарни химически процеси, като например как да гасят сода за хляб с оцет или да се покаже как се меси тестото – всичко това е толкова естествено и увлекателно.
В процеса на готвене детето може незабелязано да се развива.
Моята баба, например, разсипваше на масата чаша леща и ме караше да отделям от нея люспички, клечки, камъчета. И ето ти урок за развитие на фината моторика. Или да седнем заедно и да навием хиляди малки кифлички. С другата ми баба почти винаги пеехме, когато готвехме. Не ми ли е провървяло с баби?
Съвместното приготвяне на храната е начин да разкажете от какво се състоят ястията, така ще имате повече аргументи при избора между здравословни домашни ястия и бързи храни или полуфабрикати.
И, разбира се, съвместното готвене и ядене са мощен стимул за общуване.
В непринудена обстановка можете да разберете какво чувства детето, дори може то само случайно да сподели нещо с вас. Всички заедно на масата обединява, дава чувство за сигурност и защитеност. На масата се обсъжда изминалия ден, споделят се забавни моменти или правим планове.
Съвместното пазаруване, прибирането на продуктите в хладилника, избор на меню за седмицата, готвене на любими ястия – така всички тези ежедневни ритуали се оформят още в детството.