За нас е присъщо да оценяваме високо вдъхновението и да обезценяваме усърдието. Рутината е нещо, което е тежко и скучно, а търпението и упоритостта са почти насилие над самите нас. Но дори и при най-талантливите и креативни хора пътят към успеха минава през тръни.

Известният „Маршмелоу" тест на Уолтър Мишел показва, че децата, които на четири години могат да се въздържат и да не изядат предложения им маршмелоу бонбон веднага, а изчакат 15 минути и получат две парчета, израстват по-волеви и уверени в себе си, по-смело приемат предизвикателства и решават проблеми, те са успешни в ученето и по-разсъдливи от "нетърпеливите" деца.

Как да възпитате в децата тези ценни качества – способността да изчакват и да са търпеливи?

Казвайте на детето "НЕ"

В психологията има понятие "фрустрация" – състояние, при което човек не е в състояние да задоволи желанието си. Опитът от неуспехите и разочарованията е необходим. Детето е много важно да изпита „оптимална фрустрация“ – такова ниво на неудовлетвореност, което съответства на неговата възраст и то може да понесе, издържи. Без чувство на неудовлетвореност, фрустрации детето няма да се развива като личност. Формулата „поискало = получило“ е скучна и безсмислена. А ако желанията не се изпълняват при първо поискване, децата се учат да ги пазят, да ги лелеят, да планират, за да постигнат своето – да преминат пътя от възникване на мечтата си до нейната реализация.

Подбуждайте към преодоляване

След желанието ("искам") трябва винаги да следва действие, преодоляване ("трябва"), а вече след това резултатът ("мога"). Иска ти се да играеш с количките? Първо трябва да събереш всички части на Lego. Любим изпълнител е пуснал нова песен в YouTube? Да я изслуша е възможно само след направено домашно. Много е приятно спускането със ски в планината, но първо трябва да се изкачи сам с тях в планината – да отдели, изразходи време и сили. Буквално всеки ден детето трябва да прави нещо трудно, но което е по силите му.

Учете го да разбива по-голямата цел на отделни задачи

Хората често отлагат делата си или дори се отказват от мечтите си, защото не знаят как да подходят към тях. Толкова много трябва да направят, а това им изглежда не по силите им. Затова трябва да си определяте времеви интервали и разбираеми цели с конкретни задачи, а след това да гледате има ли динамика, развитие, дали да отидете по-далеч. Трябва да научите детето да планира, тоест да разбива всяка задача на етапи, на повече или по-малко кратки стъпки – с какво да започва, как да продължи, с какво да завърши.

Да празнува междинните финали

Всеки преминат отрязък по пътя към целта е достоен да се отбележи – понякога е достатъчно просто да похвалите детето, друг път си струва да го възнаградите с подарък или празнична вечеря. Такива спирки при дълго пътуване помагат да се почувства движението напред и правят самият път към целта много по-приятен и забавен. В края на краищата междинните постижения са ценни и сами по себе си – на всеки отрязък ние се променяме, набираме опит, преживявания, научаваме нещо ново.

Научете го да довежда започнатото докрай

Често хората не успяват, защото се отказват в последния момент – ти се бориш, бориш, а резултат все няма. Или по пътя към заветната цел се случват толкова премеждия, че е по-лесно да се откажеш. Трябва да учите детето да понася провалите и да не се страхува да греши. Ние не можем винаги да правим всичко добре. Няма истинска победа без грешки, това са си естествени и неизбежни спътници, те трябва не да ни счупват, а да закаляват. Ако детето не може да надскочи себе си и възприема трудностите и грешките спокойно, ще му бъде трудно да си поставят нови цели и да мечтае.

Хвалете го за усилията му, а не за способностите

Както показват проучванията, похвалите за интелигентност, талант и блестящ резултат в много деца подбуждат в бъдеще да избягват наистина трудни задачи – да се сражават и да кажат „сбогом“ на статута на "победител". А одобрението на усилията и старанието му стимулира вдигане на летвата, борба за по-сложна работа. Такава похвала развива "полезна" вътрешна мотивация, независеща от мнението на околните. За да станем победители, независимо с какво се занимаваме, трябва да разберем, като казват спортистите какво е "мускулна радост", да можем да доведем себе си до връх на напрежението, а след това да почувстваме удовлетворение и спокойствие.

Научете го да получава удоволствие от постигнатото

Ако целта е била поставена и постигната, не бива да се обезценява, да се казва "Ами, хубаво, станалото-станало, направил си го, нищо особено. За други това е глупост". Разбира се, винаги има някой, който е постигнал повече. Но ние не сравняваме себе си с другите, а си казваме "Аз го направих!" и се гордеем с това, че сме изминали трудния път, завършили сме го и сме получили резултат. Умеем да се радваме на своите победи, д аги празнуваме – това е допълнителен стимул, за да постигнем нещо в бъдеще.