Емоционалното прегаряне е познато на много майки: те се стремят да са "идеални", хвърлят всичките си сили и в резултат получават едновременно физическа и психическа умора.
Тъга, умора, тревожност... И ето, в един прекрасен ден ние се сриваме и наговаряме на детето думи, които никога не сме мислили дори или го зашлевяваме в момент на раздразнение. Подобни избухвания се случват на много майки.
Но ако стресът е продължителен, преумората се превръща в истинско прегаряне, което е придружено от ужасно чувство за вина. Как да си признаем, че ние все пак и за секунда, но сме допуснали мисълта "да изхвърлим детето през прозореца"? Или да избягаме някъде сами? Възможно ли е да се преодолее тази криза?
ИДЕАЛИЗИРАНЕ НА МАЙЧИНСТВОТО
Обществото твърдо ни натъртва: майчинството е щастие. Много жени мислят, че детето ще задоволи тяхното желание за постигане на щастие и успех. Но според мнението на психолога Марис Вайан, ние сме зле подготвени за майчинството: "Днес не ни казват, че да бъдеш майка, всъщност е трудно".
Ние сме зле подготвени за майчинството
А реалността заявява себе си много бързо. Оказва се, че освен чиста радост, ни очакват доста други преживявания, понякога неприятни и тягостни. За мнозина това се оказва изненада.
"Разбира се, ще има прекрасни минути, – продължава психологът. – Но всяка жена, ставайки майка, преминава през теста на реалността". И тези, които не я приемат, продължават да следват своята фантазия до изнемогване.
ПРЕДОТВРАТЕТЕ ПРЕГАРЯНЕТО (BURNOUT)... ИЛИ СЕ ИЗЛЕКУВАЙТЕ ОТ НЕГО
В края на краищата, емоционалното прегаряне (burnout) е именно чувството за изтощение, изнемогване, самота, неразбиране. Уморената майка чувства, че има нужда от помощ, но упорито вярва, че майчинските задължения тя трябва да изпълнява без да ги споделя с никого.
Първо идва умората. След това действията стават механични. За да спести сили, тя започва да страни дори и от партньора си, тогава вижда, че се отдалечава от своя идеал и губи увереност в себе си.
Нарушения на съня, храненето, появата на зависимости... симптомите са разнообразни. "А последствията могат да бъдат драматични, – признава Марис Вайан. – Малтретиране на детето, обръщане на агресията към себе си. И дори самоубийство".
Единственият изход – да се разделим с образа на идеалната майка
Според нея единственият изход е да се разделим с образа на идеалната майка. Да споделим своите проблеми, тежести, да разберем, че и други са преживели същото.
Когато у нас се появяват негативни мисли за детето, ние изпитваме чувство на вина. И за това е необходимо да поговорим с близките си, приятелката, психотерапевта...
Околните трябва да бъдат много внимателни. Ако една жена води затворен начин на живот и се занимава основно с детето (децата), тя се нуждае от подкрепа.
За сведение на бащите:
дори и ако вашата жена иска да прави всичко сама, помагайте ѝ, поемете част от отговорностите, разделете си ги.
Всички ли сме са равни пред лицето на прегарянето?
Майката с две или три, с близки по възраст деца, самотните майки, са по-уязвими и податливи на изтощение и емоционално прегаряне. А и между домакини и работещи майки в този смисъл няма разлика. Първите страдат от изолация и непризнаване в обществото, а вторите живеят в стрес заради двойния работен ден и вечно бързане.