С дъщеря ми тръгнахме на разходка в парка... Тя седна на задната седалка и си сложи колана... Навън беше слънчев ден... Тя отвори прозореца и изложи лицето си на слънцето... Косата ѝ се развяваше приятно от вятъра... И току отлепили от вкъщи и тя зададе въпрос:
– Тате, а може ли да си подам главата през прозореца?
– А ти как мислиш?
– Амиии, не знам...
– Тогава не...
– Е защо?
– Може да се удариш в друга кола.
– Ама ние сме спрели!
Кофти! А аз дори и не забелязах... Ние наистина бяхме спрели на светофара...
Помислих малко и реших да ѝ кажа истината:
– Ти често ме питаш може ли или не може и доста често, както и сега, аз не знам какво да ти отговоря...
Като се възползва от моята многословност и поддавайки се на желанието си, тя си подаде мъничко главата през прозореца и се засмя...
Усмихнах се и продължих...
– Животът е малко по-сложен от може или не може... На теб ти се налага да си изясниш какво може и какво не може. Това е като с прозореца. Иска ми се да кажа, че не може, но това няма да е съвсем честно. Когато сме в движение най-вероятно няма да е добре и да може да си показваш главата през прозореца – това може да бъде опасно. Но, когато ние сме на светофар, аз не виждам пречка за малко да си покажеш главата през прозореца.
– И така, вече можеш ли сама да си отговориш на въпроса може ли да си подаваш главата през прозореца?
– Зависи!
– Браво! Разбрала си всичко правилно!
Аз съзнателно давам възможност за избор на дъщеря си. Въпреки че е само на 7 години, аз съм сигурен, че в повечето случаи и ситуации тя ще е в състояние сама да разграничи кога може и кога не може. А там, където не е способна, аз ще бъда до нея.
Може би за някого това ще изглежда особено безразсъдно и опасно. Аз съм спокоен. Опасността чувствам от страна на еднозначните забрани, защото, както е известно, забраненият плод е сладък... А така, тя е удовлетворило желанието си, провесила е глава от прозореца на колата и се е изкефила.
А какво може да бъде по-ценно от детската радост? Само родителското спокойствие? Ами, наистина!