4 важни желания на децата, които остават незабелязани понякога

Как да познаете какво всъщност иска детето?

Децата не винаги са в състояние пряко да помолят за това, от което се нуждаят. И често оставяме без внимание завоалираните им молби или намеци, когато детето не се осмелява да ни каже нещо важно директно: да поиска защита, съвет или просто играчка. Ето как да разпознаваме в поведението на детето неговите скрити желания.

1.    Детето иска някаква вещ

Светът на учениците така, както и на възрастните, е податлив на модата на "марковите" неща. Някога това бяха първите автоматични писалки, после пейджъри и огромните мобифони с размерите на моливник, сега най-новите модели смартфони или умни играчки, джаджи. Понякога децата в клас ги обхваща мания тип плетене на фигурки от ластичета или колекциониране на мини герои от популярни анимационни филми.

Срамежливите деца или тези, които разбират, че семейството им преживява нелеки времена, е трудно да поискат нещо директно, дори и много да го харесват. И това е по-скоро лошо, отколкото добре, така че не игнорирайте завоалираните желания на детето.

Умението да се поиска – много полезен навик. Както, между другото, и умението да се преживее, приеме отказ.

Завоалираната молба на ученика обикновено е под формата на разказ за някой трети, на който "родителите са купили" или "чичо им подарил". "Мамо, Ясен днес дойде с нов телефон". Може да попитате: "Харесва ли ти?" или "Искаш ли и ти да имаш същия?". Въпросът съвсем не означава, че сте готови да го купите – това е само началото на разговора. Може да попитате какво точно харесва на детето. Популярността, която е придобил Ясен с помощта на новата вещ? Тогава е добре да поговорите какви други начини има да получи вниманието на връстниците си. Или на телефона има интересни игри – може би същите могат да се изтегляте и на неговия?

Да купувате или да не купувате е тема за специален разговор. И двете крайности са вредни: "За нищо на света няма да се купува, нека се учи да печели уважението по друг начин" и "Разбира се, ще купя, няма да се цепи от класа я". Лош преди всичко е фактът, че се прави по принцип. Такова решение трябва да се взема въз основа на реалните обстоятелства и ситуации, а не на база някаква идеология.

Ако семейството в този момент няма пари за покупката, то за това трябва да се говори честно. Може да съчувствате на детето: да, тази кукла (блуза, хеликоптер или футболна топка) са наистина прекрасни, аз с радост бих ти купила такава, ако можех. Тийнейджърите като по-големи можете да насочите с идеята да печелят пари за желаните от тях неща. Между другото, това работи добре и в случай, че семейството няма финансови проблеми, но синът или дъщерята започват да изискват вещи далеч не от първа необходимост като задължителни: изведнъж непременно им трябва марка дрехи като на съучениците или скъпа нова техника при наличие на вече такива джаджи със същата функционалност.

Добре е, ако детето се научи да се ограничава и да работи за постигане на желанията, но и умението да се порадва на новата придобивка също е важно. А най-ценното – възможността спокойно, зряло да се обсъдят възможностите с родителите, без детето да се чувства виновно за собствените си желания.

2.    Детето иска внимание

Защитата на родителите, разговорите и съвместните игри са нужни не само на децата в предучилищна възраст. Освен това, в ранна училищна възраст играта все още остава важна дейност. Да поиграят с мама или татко, а не само с връстниците си, е лукс, който децата в училищна възраст все по-рядко си позволяват. На много от тях им липсва родителската топлина и обич: с първия училищен звънец родителите стават фокусирани върху постиженията и поведението, а на седем години детето за такава драстична промяна не е готово. При по-големите ученици може да се усеща липса на разговор с родителите на равни начала, обсъждане на важни теми, на съвет.

Рядко някое дете ще каже направо: "Мамо, липсваш ми". Малките ученици могат да се цупят, да плачат или хвърлят към родителите си обвинения от сорта "Ти не ме обичаш", "Нямаш нужда от мен". Тийнейджърите проявяват демонстративна студенина, затварят се в стаята си, а някои шокират възрастните с разсъжденията си, например, че кръвното родство не е толкова важно и е "случаен фактор": каква е разликата в това или друго семейство са се родили?

Тук е важно да не се поддавате на провокацията, а да използвате тези сензационни изявления като начало за разговор. Всяко дете, каквото и да казва, трябва да чувства, че семейството му го приема и обича.

3.    Детето иска да го защитите

Сериозна ситуация, която не бива да се пропуска. И една от най-трудните по отношение на разпознаването. Детето може да бъде уплашено от обиждащите го, да се срамува, да чувства, че трябва да се справи с положението само и на никого да не казва.

Най-сериозното и плашещото е, за което дори ме искаме да си помисляме, е ситуацията на сексуално насилие или тормоз. Жертви, за съжаление, могат да станат деца на всякаква възраст и от всеки пол. Трябва да заострите вниманието си при преждевременен интерес към секса и фикс-идея за мастурбация (особено, когато те се случват при по-малките ученици: на 5-6 и до 9-11 години децата са в така наречената латентна фаза) или самонараняване.

Не бива да подминавате с лека ръка редовния отказ на дъщеря ви или сина ви да отидат на някое място или да остават с някого от възрастните насаме, без значение какъв е този човек – приятел на семейството, роднина, учител. Родителите често приемат подобни молби за капризи. Трябва задължително да попитате детето: защо не иска да остане на гости на дядо си или да ходи в танцовото студио.

При жертви на физическо насилие и травми могат да се появят синини и драскотини от необясним произход. Децата обикновено казват, че са паднали, спънали са се. Понякога започват да изчезват и да се „чупят” вещи, да се "губят" пари и други подобни. Ако такива признаци придружават отказ да се ходи на училище (извънкласни дейности) чак до сълзи или "седяща стачка", то трябва да заострите вниманието си.

Общи за ситуациите на насилие симптоми: нарушен сън, апетит, вялост, внезапни сълзи, затвореност, изолираност, загуба на интерес към предишни увлечения.

Има и пристъпи на агресия без причина, а гневът може да е насочен към родителите, от които едно дете подсъзнателно чака защита или към по-слабите и малки брат или сестричка, домашен любимец. Разбира се, трябва да му обясните недопустимостта на такова поведение. Но след това непременно разберете какво се случва с него: "Ти никога досега не си обиждал сестра си. Кажи, моля те, случило ли се е нещо с теб?".

4.    Детето иска да поговори за нещо важно и не се решава

Кавга с приятел (ка), любов, секс, смисъл на живота, избор на професия – случва се ученикът да иска да обсъди с баща си или майка си някаква тема, но не се решава да започне доверителен разговор. Обикновено децата подхождат към въпроса по заобиколен начин: преразказват го като проблем на герой от филм или преживявания на някой от приятелите му. Важно е да не пропуснете намека. Такъв разговор е добра възможност да предадете на детето си своите ценности и възгледи за живота и това ще подейства много по-силно, отколкото забележки или преки забрани.

Родителят сам може да предприеме първите стъпки: да сподели своя опит, да говори как се справя с трудностите, как е преживял първата си любов, търсил отговори на въпросите за смисъла на живота и своето призвание. Отново добри помощници са съвместното четене на книги и гледане на филми. С помощта на измислената история е удобно да се започне разговор по неотложни теми, при това оставайки в безопасно пространство.