„Задължението да се ходи на работа изглежда като рай в сравнение с майчинството“
Нека видим защо да се грижим за дете най-малко от всичко на света прилича на почивка.
Аз спрях да ходя на работа три седмици преди предполагаемото раждане. Когато напусках офиса, един грижовен колега ми пожела приятна почивка. Още тогава знаех, че моето последващо съществуване няма да има особено отношение към почивката.
Започваш да „почиваш“ още преди раждането на детето. О, тези прекрасни седмици, пълни с безсъние, киселини в стомаха и необходимост в паника да избереш болницата, количка и креватче. Тези безкрайни нощи, когато с часове не можеш да намериш удобна поза за огромното си непослушно тяло. Тези удивителни дни, когато единственото, за което можеш да мислиш, е за предстоящите родилни мъки. Животът се превръща в тягостно очакване: да си бременна вече е физически тежко, иска ти се това най-накрая да свърши, но да се ражда е страшно и те вледенява до мозъка на костите ти. И осъзнаването, че се налага да раждаш, неизбежно е и да скочиш от влака няма как. Цял букет от усещания, които съвсем не приличат на почивка.
Или след това в родилното. Раждаш, както ти се струва, цяла вечност, на ръба си и стигаш до извода, че може би ще платиш своя дълг към Вселената, но ще запазиш сили още малко. Когато всичко най-накрая приключва, си мислиш: сега ще си почина, ще поспя поне! И се започва: преглед от педиатър, преглед на гинеколог, измерване на температура, ваксини, бебето не спи, бебето реве (дори и да не е твоето, то съседното), зад стената някой ражда. Много искаш да се прибереш вкъщи – струва ти се, че там най-накрая ще си отдъхнеш!
И ето прибираш се у дома, в тишината и спокойствието на собствения си дом, в уютната прегръдка на майчинството.
Много бързо се оказва, че всичко, което са ти разказвали за децата си приятелките ти, е вярно. Само че сега възприемаш тази истина доста по-различно, когато тя се случва с теб.
Ставаш осем пъти за една нощ? Кърмиш няколко поредни седмици на всеки 40 минути? Носиш пълна отговорност за пеещия малък човек, който не може да обясни какво го безпокои? Оказва се, че само на теория изглежда, че с тези предизвикателства може да се справи майчината любов, а в действителност – да се изпита тази любов просто няма време и сили.
Първите месеци на майчинството остават без ума и дума дори психически стабилни хора. С течение на времето става по-леко: към детето и неговите нужди постепенно се адаптираш, появява се рутина, режим. Ставане в четири сутринта – лягане в седем – ставане в девет – кърмене, игра, обличане – да се поразходите и отидете до магазина – събличане, хранене, лягане – дейности по дома в режим на попарена котка – пак игра, хранене – къпане, приспиване на бебето за през нощта. Малко да поработите, още някои домашни задължения, като голяма част остават за утре, оставане без сили (на всеки два часа се будите, за да храните или носите бебенцето на ръце – в зависимост от обстоятелствата).
Какъв е основният аргумент на онези, които смятат, че майчинството има нещо общо с обичайното значение на думата „почивка“?
„Седиш си у дома, не е нужно да пътуваш до работата и изпитваш ежедневно натоварване за отговорността от резултатите на трудовия процес“. А сега си представете, че седите у дома си дни, седмици, месеци, сезони, години, че знаете всяка пукнатина на асфалта в радиус от пет километра, че продавачките в магазините в района толкова са свикнали с вас, че вече дори не се умиляват от детето ви, и най-важното – че всеки ден отговаряте за цял човек. Вие сте длъжни да разпознавате неговите нужди и да ги удовлетворявате, трябва да ободрявате и утешавате, да забавлявате, да планирате деня, да предпазвате от опасности, да успокоявате, да учите на нови неща, да храните и не оставяте жаден малкият човек. И всичко това – без да се побъркате.
Мисля, че жените, които сега са в майчинство, ще се съгласят с мен: задължението всеки ден да ходите на работа изглежда като рай в сравнение с отпуска за гледане на дете.
На работа не винаги е нужно да правите нещо, което не харесвате – или да го направите тогава, когато имате сили. При майчинството няма как: да сменяте памперса на детето е необходимо тогава, когато се напълни, а не тогава, когато най-сетне ви се е приискало (подсказка: това няма да се случи никога!). За работа може да се успите, закъснеете, да вземете болничен. От майчинството не можете да си тръгнете и ако се разболеете, пак трябва да бъдете майка, това не отпада. Работата в крайна сметка винаги можете да напуснете, а родителството ще бъде с вас винаги. Накратко – всеки, който смята, че си почивате по време на майчинството, поканете го да прекара с вас и детето поне ден – нека разбере какво е истинска релаксация.
Има още една такава (много жестока по мое мнение) фраза „най-добрата почивка е смяна на дейностите“. Може да изглежда, че майчинството наистина освежава. Но представете си: съвсем скоро сте били топ-мениджър на голяма корпорация/фотограф/служител в рекламна агенция/медицинска сестра/шофьор на трамвай – и хоп се озовавате на детско килимче с пълзящо по вас бебе, клепащо пюре в косата ви.
Нека да си кажем истината: грижите за бебето могат да се нарекат всякак, но най-малко от всичко на света приличат на почивка.
- Майчинство е – когато разрешиш на детето да оближе колелата на детското камионче, защото за тези три минути ще успееш да измиеш съдовете.
- Майчинство е – когато избягаш от салона за маникюр с три лакирани нокътя, защото бебето отказва да заспи без мама.
- Майчинство е – когато си с едната ръка правиш пюре, а с другата държиш детето, едновременно избягвайки ударите му по главата си с дрънкалката.
- Майчинство е – когато люто завиждаш на мъжа си, който е спал цели шест часа подред и е отишъл на работа.
- Майчинство е – когато обмисляйки нова прическа, честно признаваш на себе си, че по-практично би било да се обръснеш гола глава.
- Майчинство е – когато вдигаш десеткилограмовия камък на щастието вместо гиричка и едновременно правиш списък за пазаруване.