Когато започнахме борбата за нашата голяма дъщеря, които имаше вродено заболяване, попаднах случайно в интернет на интересен експеримент, проведен някъде в Англия.
Майките на болни деца всяка нощ изпълнявали прост ритуал. След заспиването на детето, във фазата на активен сън (около 15 минути след заспиването), те му нашепвали прости думи:
„Обичам те. Горда съм с теб. Много се радвам, че те имам. Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало!“
Тествала се голяма група деца и резултатите се сравнявали с аналогична група болни деца, на които не нашепвали нощем. Малките, получавали майчините нощни признания, оздравявали много по-бързо. Това е тя майчината магия.
Това не ми струваше нищо и не виждах никаква опасност. Започнах да го прилагам веднага. Отначало казвах това, което беше по горния сценарий, после започнах да импровизирам. Минаха вече 5 години, а аз все още нощем говоря на дъщерите си. На всяка от тях. Сложно ми е да говоря за резултати, защото нямам с какво да сравнявам, но голямата ми дъщеря се излекува, а малката расте здраво и усмихнато дете. И съм сигурна, че моите нощни признания са изиграли своята роля. С тях предавам нещо на децата си, а и те ми дават нещо. Получаваме нещо важно и двете страни.
Какво ни дава това?
Усещане за близост.
Това няма с какво да се сравни. Те растат, но все още приличат на малки ангелчета. Всяка от тях ме прегръща и усещам как укрепва нашата връзка.
Индивидуално време за всяка.
В натовареното ежедневие не винаги мога да отделя персонално внимание, но това не е чак такава трагедия. Играем, общуваме, ядем – винаги заедно. И всеки си носи собствената индивидуалност, но има взаимно уважение. Ние сме един отбор, всички за един.
Мога да кажа нещо важно, за което не съм намерила време през деня.
Детските дни са различни. Има и такива, когато детето не е най-доброто същество на света и естествено възникват спорове. Но когато нощем им шептя колко ги обичам, всичко остава в миналото. Караниците, споровете, неразбирането, обидата.
Детето чувства майчината обич.
Някъде бях чела, че детето трябва да чува думи от рода: „Знаеш ли, че ако можеш да избирам от всички деца на света, щях да избера точно теб?“. Когато я казах за първи път, голямата ми дъщеря цял ден ме питаше: „Наистина ли мен?“. Тогава разбрах, че детето трябва да се чувства особено, важно и нужно. Те са точно такива, но е важно и да го чуват. После до тези думи наредих: „А днес казвала ли съм ти колко те обичам?“. Децата са отзивчиви същества – в отговор винаги чувам нещо от рода на: „От всички родители щях да избера точно вас и за сестра точно тази сестра“.
Изговарят се важни неща.
В терапията имало такова понятие като „разрешаващи фрази“ – думи, които променят светоусещането, които лекуват душата. И те обичайно са прости – за обич, за приемане, за съжаление. Опитно установих, че ако им говоря нощем за важните неща, то много от проблемите се решават сами. Ето няколко примера какво им казвам:
- „Аз съм голямата, ти си малка.“ – това помага и на мен самата да си подредя йерархията и да си заема мястото.
- „Ти не трябва да правиш нищо за мен, аз те обичам такава, каквато си.“ Някои сигурно ще се възмутят, че така не възлагам задължения на децата, но повярвайте те сами търсят как да помогнат.
- „С баща ти много се радваме, че си момиче.“ – Отстранява всякакви съмнения за пол, делене, предпочитания.
Как избирам фразите?
Можете и трябва да опитате различни неща. Всяко семейство живее собствен живот. Има свой, вътрешен семеен код, който е неповторим. Говорете за важните за вас неща, за нещата, които усещате, че могат да създадат проблем, подчертавайте радостите.
Думите носят заряд, има магия в тях. Наблюдавайте реакцията на децата – със сигурност ще усетите какво е важно да чуват. И най-вече не го изпълнявайте като задължение, механично. Трябва да се подходи с душа, с желание. Иначе няма смисъл.
„Аз те обичам. Аз се гордея с теб. Ти си най-щастливото нещо в живота ми.“
Какво по-просто и вълшебно от тези думи, произнесени от сърцето на любяща майка?