Децата изискват от нас истината. И тук става дума не за философската категория „истина“. Те просто се нуждаят от нашата честност и вярност към самите себе си.
Въпреки всички твърдения за „най-щастливото събитие в живота“, родителството е свръх отговорност и тежко бреме, което изстисква всички сокове и не оставя никакви сили.
Кратък пътеводител в дивния свят на родителството. Препоръките имат за цел да помогнат на татковците да се ориентират в ситуацията, да станат надеждна опора и подкрепа в грижите за новороденото.
Двегодишните близнаци от Ню Йорк, Андрю и Райън, за една нощ сринаха всички родителски модели.
Една сутрин родителите забелязват, че децата изглеждат толкова уморени, сякаш не са спали цяла нощ.
Вашите деца трябва да са уверени, че като родители сте на тяхна страна, че ги цените и уважавате. Опитайте се да станете приятел за по-голямото си дете и тогава появата на още едно дете в семейството ще премине достатъчно спокойно.
А най-голямото нещастие за Александра е, когато ѝ свършат макароните. Или когато си пъхне и двата крака в едната дупка на гащичките. Много театрално страда в този момент.
Добре, че децата растат постепенно.
Минах днес покрай едно училище, а там имаше момичета тийнейджърки. В класическия отрицателен смисъл на думата. Кецове, мигли, Мартин не ме кефи, Ники е идиот, Светла е глупачка, слушалки, депресия, мокър сняг.
А децата, те са като слънце. Те прощават веднага и от сърце. Те са някакви съвсем различни, неомърсени, необидчиви, незлопаметни. Все още неразвалени от живота и недокоснати от мръсния свят на възрастните.
Уви, всичко се променя. Почти веднага след раждането. Каретата се превръща в тиква, майка, тъща и свекърва се превръщат в баби. А бащата, тъста и свекъра – в дядовци. И тук се започва... Ти вече не си ти.