Как се формира самооценката в детето
При малките деца самооценката е пряко свързана с развитието, в предучилищна възраст при децата обикновено самооценката е много висока. Първите три години от живота са най-важният период от развитието на човека и именно вярата в собствените сили стимулира детето да не се страхува от новото. С ниска самооценка то ще си мисли: "Защо трябва да прохождам? Това е опасно".
Във формирането на самооценката участва цялата среда, социум, които заобикалят детето – родители, близки, връстници, учители. Трябва правилно да се държите с детето си, да му показвате, че във всичко сте готови да го подкрепяте и вярвате в неговите сили, но в същото време да го учите на самоанализ и да му обясните, ако то прави нещо погрешно.
Три вида самооценка
Самооценката бива три вида:
- Надценяване, завишена самооценка;
- Подценяване, занижена самооценка;
- Адекватна.
В идеалният случай до започване на училище в детето трябва да се формира адекватната самооценка или леко завишената. Занижената самооценка е много по-лоша от завишената, защото тя не стимулира човек към развитие и познание на света. Златната среда – адекватната самооценка, към която всички се стремят, е когато адекватно оценяваш своите сили и възможности, анализираш ситуацията и действаш спрямо своите собствени способности.
Как да се избегне формиране на ниска самооценка
- Когато родителите не подкрепят своето дете или постоянно го упрекват за нещо, то израства с ниска самооценка. При това родители и педагози могат искрено да считат, че правят всичко правилно, защото учат детето „на живота“. Но един безкраен поток от възклицания като: "Направил си го погрешно!", "Аз съм възрастен и знам как се прави!", "Бих направил това по-различно!" – определено не помагат на детето, а само влошават неговото самочувствие.
- Родителите не трябва да обвиняват детето си и да му лепят етикети: вместо "Ти си лош" трябва да се каже "Постъпи неправилно". Често децата правят нещата автоматично. Ако видят, че са обидили някого, бързо казват (или не) "Извинявай" и избягват. В такава ситуация не трябва да се карате на детето, а трябва да го върнете и му обясните, че е наранил другия и да попитате как ще се чувства на мястото на този, когото е обидило.
- Възрастните е по-добре да не се намесват със съвети, когато не са поискани. Ако детето ви помоли за съвет, посъветвайте го, но не трябва да коментирате всяко негово действие. Само тогава то ще ви приеме като авторитет.
- Често родители и педагози не оставят на детето шанс за грешка – това е с изключително негативно влияние върху неговата самооценка. Трябва да се обясни на детето, че грешки има винаги и че в тях няма нищо страшно. Когато у детето е заложен само един алгоритъм: "Ти си най-добрият и трябва винаги да печелиш, побеждаваш", всяко поражение много силно го разстройва и травмира.
- Децата искат да ни виждат като истински хора. Детето трябва да разбере, че мама също може да бъде разстроена или с лошо настроение, че татко също може допусне грешка и да направи нещо неправилно. Тогава децата няма да се чувстват източник на проблеми и ще осъзнаят, че те също имат право да се разочароват и разстройват, както и всеки възрастен човек.
- Оценките в училище – това са едни от стимулите за растеж и развитие. Но родителите трябва да разберат, че всяка оценка е субективна и е просто маркер, позволяващ да се разбере, усвоява ли детето учебната програма или трябва да му се помогне. Не трябва да очаквате единствено шестици в бележника. А ако там се появи двойка, то трябва да разберете причината – разбира ли детето текущата тема или не, не иска да учи като знак за бунт или пък неодобрение на учителя. Но в никакъв случай не бива да го ругаете, вдигате скандали или се заканвате – това ще намали неговата самооценка.
- Педагозите трябва да са наясно с вашата визия за възпитанието на детето – някои, например, смятат, че на детето трябва да се даде урок и отвърне със същото, ако е обидило някого, а някои смятат, че в никакъв случай това не трябва да се прави. За да може детето ви да се развива хармонично, важно е семейството и училището да не се разминават във възгледите за възпитание.