Травми на детската психика нанасят не разводите, а възрастните, които не могат да се споразумеят помежду си. Травма нанася продължителното напрежение и обтегнатите отношения в семейството. Ако мъж и жена не се развеждат, а живеят и се тровят един друг, детето, разбира се, страда.
Но, все пак, длъжни ли са децата на родителите? Не, не са длъжни. Ние сами вземаме решение да имаме деца. Но за какво го правим? За да реализират те това, което ние не сме успели да направим? За да се погрижат за нас на старини? Съгласете се, това е доста егоистично
Първите месеци на майчинството остават без ума и дума дори психически стабилни хора. С течение на времето става по-леко: към детето и неговите нужди постепенно се адаптираш
Но едва ли момчето е станало квадратно само от това. Най-вероятно, за неговите седем-осем години в него вече са успели да напъхат цяла библиотека – права, в пълен ръст. А рисуването и английския са натикали най-отгоре.
Боже, колко съм била наивна. Разбира се, аз се досещах, че раждането на деца ще донесе корекции в плановете ми, но ми се струваше, че ще се справя, аз умея да управлявам рискове, умея да подреждам приоритети и да бъда гъвкава.